През 1983 год. като стипендиант на Международната Атомна Агенция (МАГАТЕ) Виена Австрия заминах за Институт за ядрена химия при (Chalmers Technigska Hogskola) Чалмерски Технически университет, Гьотеборг, Швеция с ръководител професор Ян Ридберг.
Имаше четирима доценти – Йан Олоф Лилиенцин, Берт Алард, Гунар Сканемарк и Роберт Лундквист. Последният ми беше пряк научен ръководител и с него обсъждахме научната програма и подробностите около експериментите, по които работихме. Работех с трансуранови елементи, главно америций 241 и също с европий 152. Бях посрещнат много сърдечно от всички колеги – радиохимици, лаборанти, технически сътрудници. Институтът се намираше в голям университетски кампус, където имаше и други институти, както и сградата на самия университет. Аз имах самостоятелен бокс в една от лабораториите, където извършвах изследванията по поведението на трансурановите елементи главно америций с различни органични лиганди. Живеех наблизо в студентско общежитие в самостоятелна стая с кухненски бокс. Попаднах в едно много добре организирана държава с демократично управление, която се различаваше от България по това време.
Като стипендиант на МАГАТЕ Виена получавах стипендия от 480 шведски крони за месец (около 60 $ долара). Тогава 1983 година имаше банкомати, откъдето теглех необходимата валута за харчене. Голямо впечатление правеха големите търговски магазини (молове) каквито у нас нямаше. В свободното време ходех с колегите да играем бадминтон и тенис на маса. Тенисът на маса беше много развит тогава в Швеция, световният шампион беше швед, не китаец. Карах велосипед и обикалях целия град, който бе на голяма площ – пристанище, второ по големина нa Швеция, след Стокхолм. Общувах с двама българи – Иван Минков, който работеше в Институт по Биология и Павел, който следваше скандинавска филология в университета.
Chalmers University of Technology, Department of Nuclear Chemistry, S-41296 Gothenburg, Sweden
Научна работа
Проведена бе пълна изследователска работа за разработване на силни хелатни агенти, специфични за тривалентни и тетравалентни актинидни йони. През последните години бяха проведени интензивни изследвания с някои катехолати хелатни лиганди, свързани със силната комплексна способност на катехолатната група. Катехолатният лиганд е от съществено значение за метаболизма в биологичните системи, особено при някои заместени катехолни производни. Те могат да се използват като специфични секвестърни агенти за отстраняване на актиниди от биологични системи, което е важно както за екологичните изследвания, така и за ядрената медицина.
Установено е също, че някои заместени пирокатехоли действат като ефективни екстрактанти както за микро, така и за макроколичества на трансплутониеви елементи, както и за редкоземни елементи в силно алкални разтвори. Въпреки че повечето от изследванията са проведени за изучаване на тетравалентни актиниди, малко се знае за комплексността между пирокатехол и актиниди в тривалентно състояние. Затова избрахме да изследваме катехолатните реакции с тривалентни актиниди чрез метода на екстракция с разтворител. Открихме, че хидролизата и сорбцията на Am3+ преобладават при pH по-високо от 6 и тъй като пирокатехолатният лиганд не е стабилен в алкалния регион, експериментите трябва да се провеждат в аргонова атмосфера. Комплексообразуването между америций и пирокатехол очевидно е по-силно както от сорбцията, така и от хидролизата при pH по-високо от 9. Има и експериментални доказателства, че самият лиганд се извлича от агента трибутил фосфат (TBP), което допълнително усложнява системата. Механизмът на образуване на комплекси и стабилността на образуваните комплекси ще бъдат изследвани подробно, за да послужат като основа за сравнение с комплексирането на някои биологично активни катехоли.