Прапрадядо ми Хаджи Мито (Димитър) х. Атанасов (1843-1913) 

Той се оженил за жена от рода Христович и заживял в бащиния си дом. Със съпругата му Иванка Аргирица имали син Петър и две дъщери Екатерина и Райна. При четвъртото раждане на двуяйчни близнаци – момиче Шилка и момче – майката Иванка починала заедно с момченцето. Било е около 1890 г., защото леля Шилка беше десетина години по-млада от сестра си Райна (1880). И хаджи Мито, както баща си, оставил по-голяма част от имот си на сина си Петър х. Митов.

Петър бил заможен пазарджичанин с няколко магазина и къща в Т. Пазарджик. Носел се модно, бил представителен и красив мъж – в старата къща имаше негова снимка като млад, в чудесно ловно облекло, с пушка, а до него – кучето му. Бил колкото находчив, толкова и безкомпромисен. Оженил се за много красива жена, гъркиня по майка, Фанка (Теофана) Дъмбова и имали шест деца - Иванка, Харитина, Невена, Райна, Димитър и Тодор. Двете семейства – на Петър х. Митов и на баба Райна х. Митова - х. Стоянова живеели в един град, мъжете им имали търговски взаимоотношения, но жените поддържали хладни отношения. Консервативната баба Райна, която на младини е живяла в София и се носела модерно като съпруга на медицински фелдшер, сама въртяла къщата си и считала етърва си за капризна и суетна с многото прислужници, които се грижели за къщата и децата. Към 1925 г. Петър обявил за продан къщата на хаджи Мито, която получил като наследство. Търгът спечелил дядо Димитър х. Стоянов и така къщата на х. Атанас Церовалията на ул. „Република“ №1 станала притежание на баба Райна х. Митова - х. Стоянова.“ Димитър Жлегов отбелязва, че съпругата на Петър х. Митов е Теофана Дъмбова (1880-1959), дъщеря на Тодор (1837-1909) и Харитина (1843-1933) Дъмбови. Нейният дядо Андон Михайлов Дъмбов, абаджия, бил цинцарин – бежанец от гр. Москополис в Западна Македония, днес в пределите на Албания, който се заселил в Т. Пазарджик в махалата Вароша.

Прадядо ми Петър х. Митов е участвал като доброволец в Сръбско-българската война (1885), по-късно станал дарител на една от църквите в Т. Пазарджик. Бил е депутат в Народното събрание, избран от Демократическата партия и се познавал лично с Петко Каравелов. По време на бомбардировките над София заминават за Пазарджик при него. След 9. IХ.1944 г. национализират земите му и го изхвърлят от къщата му с всичките деца и внуци, които живеят там, без писмена заповед. Дават им рухнала еврейско-турска къща, която не побира всички и двете сестри Райна, съпругът ѝ Васил Попсавов (който вече е убит на фронта), и Иванка се връщат в разбитите си от бомбите апартаменти в София. Прабаба ми Теофана Тодорова Дъмбова-Хаджимитева, родила девет деца, от които три са починали много малки, беше домакиня. Нейният брат Михаил Т. Дъмбов живее в Пловдив и като бивш четник в Македоно-Одринското опълчение бе уважавана и почитана личност в града.