Прадядо ми Кузман Стайков Коруев (1864 – 1943)

Неизвестни спомени за комитите и ятаците в село Райково през периода 1878-1912 година

Събрани и записани от д-р Славчо Стрезов

от кв. Райково, живущ в София

Едни от малко известните дейци на революционното движение в среднородопското село Райково са комитата Марко Игнатов Беширов и ятакът му Кузман Стайков Коруев.

Марко Игнатов Беширов е роден в с. Горно Райково, Смолянско в 1865 година. Произхожда от рода Беширови в с. Долно Райково: баща му Игнат Беширов се оженил в Горно Райково и имал двама сина /Марко и Игнат/ и една дъщеря /Велика – омъжена за Димо Бадев от Бадевската махала в Райково/. Като млад Марко е работил абаджийство в Беломорска Тракия и Егейските острови, Ксанти, о-в Тасос и Митилин. Оженил се за Мария Илиева Главчева от Горно-Райково и имал пет деца: Илия, Дана, Ана, Ставри и Елена.

Марко Игнатов е бил посветен в революционната организация в 1896 година и през 1903 г. е заминал под войводството на Христо Караманджуков и Пею Шишманов и се е сражавал под тяхна команда до 1908 година. Бил е и с войводата Калфов, заедно с когото са имали сражение през 1907 година в Хамиле окушу – Златоградско; сражение са правили и в Книко-Ксантийско и Деребаши, заедно с Райчо Бочуков и други /по "Отзив”, даден от Владимир Бочуков от Долно Райково и съхраняван от сина му - Илия Марков Игнатов, живущ в София/.

Като комита и комитски куриер Марко Игнатов е ходил с четите на Даракчията, Гоздьо, Хвойньо – заедно с Карото и братовчеда си Тодор Беширов от Долно Райково. Като комитски куриер веднъж донесъл писмо от Чепеларе до Марко Албенов от Горно Райково, но бил заловен и арестуван от четници- от друга група революционери и за наказание е бил заведен в гората и завързан на една ела за цяло денонощие, но после е бил освободен.

При едно нападение на богатия Хаджи Салих от Горно-Райково, нападнатият поставил пари в една торба и я хвърлил в двора, но в това време се развикали съседите от Пангаловата къща и комитите се оттеглили, а на другата сутрин богаташът си прибрал парите. Поради това нападение турците поставили засади около Райково и в една от тях е бил заловен Марко Игнатов и затворен в каймакамството на гр. Пашкакли /Смолян/. През време на разпитите и изтезанията, за да издаде другарите си, той бил видян от таксилдаря Метковски Исенко от Горно Райково, който съобщил на жена му, че е затворен, и под негова гаранция и обещание да не се занимава с комитлък, Марко бил освободен.

Наскоро след това, обаче, във връзка с убийството на четник в Чепеларе, комитите обвинили Марко Игнатов, че той е убиецът, и го закарали в Чепеларе, а впоследствие в Станимака /Асеновград/, София и накрая в Пловдив, за да го съдят. Осъдили го на смърт, но той поискал от съда да доведат семейството му от Райково през границата. Съдът му позволил да напише писмо до жена си и комитите довели жената и децата му пред съда в Пловдив. След разпита на семейството му Марко Игнатов бил оправдан, но не ги върнали в Райково, а били интернирани в с. Илере – Хасковско /сега с. Стамболово/. Там той продължил революционната си дейност, като съхранявал оръжие и патрони за тракийската революционна организация. В 1906 г. той бил амнистиран и се завърнал в село Райково, където работил като пазвантин – нощен пазач на чаршията около една година, а след това гурбетчия в Беломорието след Хуриета.

През време на Балканската война Марко Игнатов се записал доброволец и стигнал до Чаталджа, а след отстъплението той се върнал от там през Ксанти и Рудозем. Там научил, че турски башибозук се насочва към Райково, затова взел три коня от Рудозем, натоварил семейството и избягали към Чепеларе.

След това се е занимавал със събиране на кожи и ябълки от родопските села и превозването им и размяната с жито от тракийските села.

След 1918 г. се установил в Горно Райково и работил касапин, отначало заедно с Щильон Тиганев, а после сам, като купувал добитък в дома си и продавал месо на близки и приятели.

Като комита и комитски куриер Марко Игнатов е бил поддържан от много ятаци: Хараламби Поппалов, Кузкан Каев, Илия Робов – Горно Райково, и Никола Беширов, Лазар Трамбабов и най-много от Кузман Коруев – от Долно Райково /по личен разговор със сина му Илия, живущ в София, и на дъщеря му Дона – живуща в Пловдив.

За тясната дружба голямо приятелство между Марко Игнатов и Кузман Коруев свидетелстват и разказите на дъщерите на Кузман - Мария Кузманова – по мъж Димитрова Свиркова и Катина Кузманова по мъж Александрова Стрезова. Те си спомняха, че още в турско Марко Игнатов е идвал многократно у тях, а след освобождението и войните двете семейства си ходели на гости при празници, а децата си носели подаръци.

Кузман Стайков Коруев е роден в с. Долно Райково, Смолянско през 1864 г. и е починал тук в 1943 година. Баща му Стайко Коруев дошъл и се оженил ”на привет” за Кина Папучкова. Били са многочленно семейство от пет деца: трима сина - Кузман, Бечо и Иван, и две дъщери - Мария и Василка. Майката Кина умряла млада, но бащата Стайко сам изгледал децата, като имал малко дюкянче за дребни стоки до хорището. Най-големият син – Кузман, отначало помагал на баща си в дюкяна, карал е мулето с дърва или сено, а по-късно баща му отворил дюкян в Горно Райково. В последствие той упражнявал и други занаяти – шивач, касапин, сарач на кожи. Ходил и на гурбет в Беломорска Тракия, където работил като абаджия – шивач на старовремски дрехи, заедно с зет си Райчо Гьорджев, Стайко Сабрутев и Христо Янков /с когото станали аратлици като си рязали вените и пиели от смесената кръв/. Също така със самарджията Иван Свирков от Долно Райково купили заедно една къща в Ксанти. Приятел бил и с Хасан Алибеев, Дино Коруев и Митю Сариев от Райково. Кузман Коруев се оженил за Шина Никова Ганзурова, дъщеря на Нико Ганзурев – бояджия. Тя родила и отгледала осем деца: Мария, Катина, Тодор и Руса и умрелите като малки Йордана, Стефан, Никола и Иван. Като буден и инициативен за времето си родопчанин, той изпратил дъщеря си Катина да учи в Одринската гимназия за учителка, още в условията на турското робство. След смъртта на първата му жена се оженил за Руса Фирфириева от Долно Райково, от която им две деца – Дора и Кольо, а бил доведен Иван Белков.

През време на гурбетчийството в Беломорието той бил приет в революционната организация от Владимир Бочуков. Работил главно като ятак на комитите, хранел ги и при нужда ги подслонявал в къщата си. Поддържал връзка с другите ятаци и ги предупреждавал постоянно да не казват нищо, а каквото видят или чуят, да не го казват по разказ на Елена Рупцова, по баща Атанасова Сбиркова-Рупкина. Най-близък приятел от комитлъка му бил Марко Игнатов Беширов. Той често идвал у дома му – сам или със семейството си.

Една вечер дъщерите на Кузман – Мария и Катина заварили в сокака до къщата десет души заедно с Марко Игнатов, облечени в комитски дрехи с пушки и патрондаши. Децата се развикали, но баща им ги успокоил, като им казал да мълчат и не се плашат, защото „кумецът е дошъл да ни кани за кръщаване”. След това той ги завел в горната соба занесъл храна, а на другата сутрин "гостите” си били отишли. Няколко години преди Балканската война /1912 г./ Кузман Коруев е бил турски пощаджия и едновременно ятак на комитите. Ходел до Пашмакли /Смолян/, вземал пощата и като идвал в Райкова свирел с тръба и известявал на хората да дойдат и си получат писмата. По време на Балканската война той бил арестуван в каймакамството в Пашмакли, заедно с Братя Драглеви от с. Дерекьой, които една вечер били заклани от турците. Идвало и неговия ред, но бил спасен от заптие пазач турчин (приятел на Кузман), който го пуснал да избяга през местността Амазово. Прибрал се скришом в Райково, набързо взел семейството с мулета, кравата и няколко овце и избягали в местността "Ардашлъ” за две седмици, докато свършила войната, след което се прибрали.

След 1913 г. той работел дребно земеделие и произвеждал тютюн, а също така събирал кожи по селата и правел разменна търговия по селата. След Европейската война 1915 г. е бил за кратко време помощник кмет на Райково и е ръководил като надзирател "първата трудова дружина“ от младежи за работа по пътищата на Родопския край.

Около 1930 година Кузман Коруев, заедно с дъщеря се Катина и зет си Александър Стрезов и сина си Тодор Кузманов, построиха в Станевската махала на гр. Смолян "колиба” от две стаи и отделна кухня - за подслон при прибиране на сеното, а впоследствие за събиране на рода през летния сезон. В построяването на колибата като зидар работи "аратлика” му Реджеп Чаушев (Райко Станевски), с когото го свързваше отдавнашно приятелство. Това побратимство се предаде и продължи от синовете и внуците на двете семейства – за спомен и прослава на побратимството от миналото и сегашното време и в бъдещето.

(По спомени, разказани от дъщерите му Мария Свиркова и Катина Стрезова)