Баща ми Славчо Александров Стрезов

Биография

на д-р Славчо Александров Стрезов

Д-р Славчо Александров Стрезов е роден на 18 декември 1919 в село Райково сега квартал на град Смолян. Израснал е в учителско семейство.

Двамата му родители са били от първите учители след освобождението на родопския край през 1912 г.

Детството на Славчо протича в с. Райково, където получава основното и прогимназиалното си образование.

През 1932 г. семейството се премества в София, за да продължи образованието на двете деца. Славчо Стрезов се записва в ІІ мъжка гимназия в полу класически клас, който завършва през 1937 г.

От 1937 до 1943 г. следва медицина в Софийски медицински факултет. След завършване на висшето си образование постъпва в ШЗО София за отбиване на редовната си военна служба. След една година, завършвайки школата през есента на 1944 год., е изпратен в 2 армейски артилерийски полк в град Хасково като лекар в 10 артилерийско отделение. С 2 Армейски артилерийски полк участва в първата фаза на ІІ Световна война до края на 1944 год., след което полка се връща в Хасково. В Хасково се запознава с бъдещата си съпруга Дора Хадживасилева.

През есента на 1945 год. се уволнява от редовна служба, но следват две последователни мобилизации – шест месеца в с. Широка Лъка Смолянско и 6 месеца в с. Градево Благоевградско.

От 1947 г. започва специализация по Вътрешни болести в ІІ вътрешна клиника на проф. Константин Чилов, където е назначен за доброволен асистент.

През 1948 год. сключва брак с Дора Хадживасилева, от който имат син Александър. От 1950 г., завършвайки специализацията си, е назначен отначало като началник на вътрешно отделение, а по-късно и като главен лекар на болницата в град Карлово.

От 1953 г. до 1954 г. е командирован в болницата на град Мадан, където завежда вътрешното отделение, след което се връща в Карлово като главен лекар на болницата до 1957 г.

През 1957 г. се явява на конкурс в Института по Хигиена и охрана на труда в София, и е назначен като младши научен сътрудник и със семейството си се прибира в София.

В Института по Хигиена през 1968 год. защитава кандидатска дисертация. Там придобива и втора специалност „Професионални болести“ и издава много трудове и публикации. Става старши научен сътрудник и завеждащ „Силикозната клиника“ при Институт за професионални заболявания в София. След 23 годишна служба в същия институт се пенсионира през месец септември 1980 год.

През всичките трудови години Славчо Стрезов е уважаван и от колеги и пациенти като добър специалист и човек.

След пенсионирането си се отдава на обществена дейност – активен сътрудник на Държавните архиви в гр. Смолян. Работи активно в Тракийското дружество, в дружество „Есперанто“, в ред колегията на вестник „Знахар“.

От ученическите си години обича да рисува и до края на живота си урежда 17 свои любителски изложби в София, Смолян, Карлово, Пловдив, Широка Лъка и др. Почина внезапно на 22 август 1993 г.

През целия си живот беше отдаден на грижите за другите и проявяваше всеотдайност и любов към всички.

Спомени за военната служба и участието ми във Втората световна война 

Участие в отечествената война – първата фаза /1944 г./