Екатерина се омъжила за Кръстьо Ат. Кожухаров, богат търговец на платове, от когото имала две дъщери – Иванка и Екатерина, кръстена на майка си, която починала при раждането ѝ през 1900 год. След смъртта на съпругата си, Кръстьо се оженва за Ганка Кунчева и цялото семейство се преселва в София, където е имал фабрика за парфюмерия.
2.1. Иванка Кръстева Кожухарова (1899-1983) завършва немски колеж в София и се омъжва за Илия Ив. Леджев от Брацигово, по онова време войник в София. Илия купува в Пловдив къщата на артиста Георги Миятев, която се намира на ул. „Драган Цанков“ № 10 и семейството идва в този дом. Илия бил търговец на едро и продавал бои, кафе и други разнообразни стоки. Магазинът му се намирал на главната улица. Имат две деца – София и Иван.
2.1.1. София Илиева Леджева (1922-1982) завършва френския колеж в Пловдив, омъжва се за адвокат Михаил Янков, родом от Пловдив и има син Божидар Мих. Янков (1947), който е инженер – специалист по „Двигатели с вътрешно горене“, а сега е собственик на авторемонтна работилница. Женен е за Райна Симеонова-Янкова (1947), бивша учителка по математика в обувния техникум в Пловдив. Дъщеря им София завърши висшето си образование във Франция и работи във френска фирма в Пловдив, а съпругът ѝ е инженер по образование.
2.1.2. Иван Илиев Леджев (1924-1996) е завършил френския мъжки колеж „Св. Августин“ в Пловдив със специалност „Счетоводство“ и е работил в ДП „Мебел“ – Пловдив. Жена му се казва Мария (1929) и е родом от Перущица. Баща ѝ Димитър Вълков е бил търговец – притежавал е складове и произвеждал вино. След гимназията Мария е завършила счетоводен курс за главни счетоводители и до пенсионирането си е работила в завода за метален обков „Прогрес“ като заместник главен счетоводител. Синът им д-р Илия Ив. Леджев (1957) е лекар в Кардиохирургията към УМБАЛ „Св. Георги“, а съпругата му д-р Мария Михова - Леджева (1960) е лекар в Кръвопреливен център – Пловдив. Двете им дъщери Мариана (1988) и Ивета (1989) са учили във френската гимназия в Пловдив.“
2.2. Екатерина Кръстева Кожухарова (1900-1992). Екатерина има два брака. Първият е с Димитър Чопов. Той е тежко ранен във войната и след дълго боледуване умира от саркома. Вторият ѝ брак е с Юрдан Игнатов (1903-1991). Той е работил в известното издателство „Братя Игнатови“. Баща му Иван Г. Игнатов е имал седем синове: Асен и Владимир, които загиват като доброволци във войните, един умира като бебе, а Георги, Стоян, Драган и Юрдан са работили в издателството. За дядото Константин Кантарев се пише: „Син на пазарджишкия кръчмарин Георги Игнатов, Иван е роден в Пазарджик в 1862 год. Едва двадесет годишен (1882), още през румелийско време, той печата и сам разпространява напечатаното по села и градове. През 1890 год. Иван създава в София книгоиздателство „Иван Г. Игнатов“ – първото издателство в София. От 1893 год. премества дейността си в Пловдив, а след 1908 год. се установява окончателно в София. Поради напредналата си възраст Иван се пенсионира към 1934 год. и поверява издателството на синовете си, които го преименуват на „Братя Игнатови“. Всеки е работил в отделно направление. Георги се занимава с литературната дейност и с писателите, Стоян – с разпространение на книгите из страната, Драган – със счетоводството, а Юрдан – с печатницата и складовете. След 1944 год. излиза закон, който забранява дейността на частните издателства и книгоиздателство „Братя Игнатови“ прекратява дейността си. Юрдан е принуден да стане работник. Издателството е било едно от големите и стари издателства, основано в далечната 1890 год. Иван Игнатов е издавал пълните събрани съчинения на Достоевски, Толстой, Юго, на най-добрите руски и европейски писатели, както и на сп. „Мисъл“ под редакцията на д-р Кръстев. И както пише Кантарев: „Издава Л. Каравелов, Ал. Константинов, Т. Влайков, „Записките“ на Захари Стоянов година след появата им на бял свят – забравени, неоценени. Това е първото им преиздаване, събрани в един том със знаменития предговор на Ал. Балабанов „Един класик на българската проза“. Този предговор налага веднъж завинаги „Записките“ и името на техния автор като нещо рядко в нашата литература...“
2.2.1. Д-р Любен Ю. Игнатов (1923). Любен е единственото дете на Екатерина Кр. Кожухарова и Юрдан Игнатов. През 1947 год. завършва Медицинския факултет на СУ „Кл. Охридски“ със специалност „Вътрешни болести“ и е станал лекар в с. Брежани. По онова време младите лекари е трябвало две или три години задължително да работят на село. След това става фабричен лекар в Курило и кардиолог в „Минна болница“ – Перник. Връща се в София и постъпва в Iва градска болница, а в Студентска поликлиника работи цели тридесет години до пенсионирането си.