Дядо ми Александър Стрезов Топалов (20.Х.1886 - 1958)

Биографични данни за Александър Стрезов Топаловски,

учител от гр. Дебър, Македония

Роден на 20.Х.1886 г. в гр. Дебър – Македония, произхожда по бащина линия от големия род на Топаловци. Един от братята, Вельо Топаловски е бил първият български поборник за българска черква и училище, бил е заточеник, а впоследствие поддръжник на Българската Екзархия, най-подло убит от арнаутите сред чаршията в Дебър. Същият заедно с Търпе Симоновски са предупреждавали свещеника от с. Лазарполе – Дебърско Хаджи поп Теофил Аврамов, че му се готви убийство от гръцкия владика Антим. На 20 юли – Илинден свещеникът е бил арестувам в Драма и на връщане е бил убит от охраняващите го албанци, подкупени от гръцкия владика.

Бащата на Александър Стрезов, Стрезо Иванов Топаловски е бил терзия /шивач/ на селски дрехи, женен за Тодора Стрезова Топаловска. Те имали шест деца: Арсо, Йоан, Александър, Матей, Дока и Сирма.

Най-големият син Арсо Стрезов Топаловски е бил зидар и ходел на гурбет в България, предимно в гр. Ст. Загора; няколко години преди Балканската война той довел и семейството си там, но през тази война той се разболял като войник и умрял, а семейството му останало в Ст. Загора. Tой имал три деца – Благой /зидар/, Леон /обущар/ и Дора /детска възпитателка/.

Вторият син Йоан Стрезов Топаловски е бил шивач заедно с баща си в гр. Дебър, женен за Тоница Кумовска от Дебър, с четири деца – Владимир /офицер/ и партизанин в 8 бригада в Македония, Харитон /чиновник/ в Белград и Скопие/, Борис /учител в Битоля/, загинал като ръководител на бойна нелегална група в гр. Битоля и Голупка /чиновничка в гр. Скопие/.

Другите двама сина – Александър и Матей са били учители в Дебърско. но след 1913 г. са били подгонени от сърбите, и двамата са избягали в България и били назначени за учители – Александър в Пашмакли /Смолян/, а Матей в с. Петково – Смолянско.

Дъщерята Сирма са омъжила в с. Райчица – Дебърско, а Дока останала неомъжена при родителите си в Дебър.

АЛЕКСАНДЪР СТРЕЗОВ ТОПАЛОВСКИ

Роден е на 20.X.1886 год. в гр. Дебър-Македония, когато Македония и Одринско са били още под турска власт. Основното си образование е получил в родния му град Дебър, като един от учителите му бил Никола Маринов, също от Дебър и по-късно негов колега в Дебър и в Смолянско. Гимназиалното образование е получил в мъжкото педагогическо училище в гр. Скопие, което завършил през 1905 г. В тази педагогическа гимназия той е изучавал предметите: Закон божи, Етика, Български език, Педагогика, Политическа икономия, Гражданска наука, Стопанство, Френски език, турски език, Физика, Химия, Естествена история, Всеобща и църковна история, Антропология, Аритметика, Алгебра, Геометрия, География, Цигулка, Рисуване, Източно и нотно пеене. В изпитната комисия, под ръководството на директора д-р С. Данов, са били преподавателите; д-р Герасимов, Г. Василиев, Ив. Бананов, Ат. Ковачев, В. Димитров, Т. К. Павлов, Д. Галев, Кл. Бояджиев, А. Мацанов, С. Божков, П. Попов, и у-л по турски език /подпис на арабски/.

След завършването на гимназията той станал учител в основното училище в родния му град Дебър от 1905-1912 г, а след това станал главен учител в класното и основно  училище в с. Лазарополе -Дебърско, и получавал заплата първата година 30 турски лири /681 лв./, следващите четири години по 36 т. лири /817 лв./, две години по 42 т. лири /953 лв/ и последните две години по 53 т. лири /1226 лв/.

След Балканската и междусъюзническата войни /1912-13 г./ гр. Дебър и голяма част от Вардарска Македония са били завзети от сър/бите в границите на Югославия, а българските учители и свещеници са били изгонени, като били заместени със сръбски училища и църкви. Александър Стрезов, заедно с брат си Матей Стрезов и колегата си Никола Маринов избягват през градовете Елбадан и Дурацо в Албания, от където с параход стигнали до Триест и Фиуме, а оттам през Виена дошли в България. По същото време са пристигнали по различни пътища голяма група български учители от Македония и Тракия, и почти всички били назначени в новоосвободените земи на Родопите. Така в гр. Пашмакли /Смолян/ били назначени:

·       в с. Райково – Александър Стрезов, Иван Серафимов, Георги Фотев, София Кирова, Мария Анчева, Мария Ярцева, Траян Златанов, Велика Мутафова;

·       в с. Левочево – Никола Маринов;

·       в с. Чокманово – Стоян Попарсов;

·       в с. Хасовица – Лев Попарсов;

·       в с. Бостина – Мартин Попарсов;

·       в с. Устово – Александър Кузманов и Димитър Софкаров;

·       в с. Петково – Матей Стрезов и Георги Блажев.

Сред тези учители от Македония имало привърженици на социалистическите идеи като Иван Серафимов, София Мирова, Мария. Анчева и Мария Ярцева. Особено активен е бил Иван Серафимов, който образувал ядро /кръжок/ по социализъм в Пашмакли /Смолян/ и в околиите села, като периодично ги обикалял и изнасял беседи за социалистическите и комунистически идеи на Маркс и Енгелс и за устройството живота при социализма. Така, например, в с. Горно Дерекьой /Момчиловци/ в ядрото по социализъм участвували Катина Кузманова Коруева-Стрезова /от Райково/, Никола Попвасилев /от с. Турян/ и Александър Стрезов /преместен от Пашмакли за учител там/.

През 1915 г. Александър Стрезов се оженил за колежката си Катина Кузманова Коруева от с. Долно Райково, когато и двамата били учители в с. Горно Дерекьой (днес Момчиловци). Наскоро след сватбата обаче, била обявена обща мобилизация за започване на Европейската (І световна) война и всички мъже и учители заминали на фронта. В 1918-19 г. братята Александър и Матей Стрезови завършили Школата за запасни офицери в кв. Княжево – София.

В София като школници те били изпратени да отбраняват столицата срещу въстаналите войници от Радомирската република. При сраженията около с. Владая братът Матей Стрезов е загинал при отстъплението към София. Александър Стрезов участва в Балканската (1912) и Европейската война (1914-1918).

Награждаван е с грамоти през 1937 и 1938 год.

След свършването на войната той се завърнал като учител в основното и класното училите в с. Райково, където била преместена и съпругата му Катина Стрезова като учителка в основното училище.

Катина и Александър Стрезови са отгледали двама сина: първият син Стрез Стрезов, завършил военното училище и служил като офицер-артилерист в 2 армейски артирелийски полк в Хасково и с. Макри – Дедеагачко, в артилерийски полк в Плевен и Севлиево. Стрез е участвал в 1-та фаза на Отечествената война и награден с орден за храброст. Вторият син – д-р Славчо Стрезов е завършил Медицина в София, участвал също в 1-та фаза на Отечествената война като лекар на 4/8 отделение на същия полк и след това лекар в 10 болница. Славчо е работил като лекар в с Широка лъка – Смолянско, в с. Градево – Благоевградско, в гр. Карлово и Мадан, асистент в IІ вътрешна клиника на Александровска болница в София, а в последните години като старши научен сътрудник в Професионалната клиника на ИСУЛ София. Той е участвал активно в ръководството и успешната борба със силикозата сред миньорите у нас.

След преместването на гимназията от Ксанти в с. Долно Райково, Александър Стрезов е преподавал история и църковна история, поради липса на гимназиални учители. Директор на гимназията е бил Никола Филипов, а първите учители – Тодор Пинтиев, Димитър Гаруфалов, Александър Стрезов и секретар Петър Дичев. Първите ученици са били Тодор Близнаков и Тодор Кузманов Коруев /от Долно Райково/, Ламби Данаилов /от Г. Райково/, Георги Попемануилов /от Карлуково – днешно Славейно/, Илия Наров /от Широка лъка/.

От 1922 до 1932 г, Александър Стрезов е бил директор на прогимназията с основно училище в Горно Райково, като едновременно е преподавал по аритметика и геометрия. От 1932 до 1940 г, е бил учител и директор на прогимназията в с. Чокмановао и Смилян, където се пенсионирал. Като пенсионер от 1940 до 1943 г. е бил заместник директор в духовното мохамеданско училище в с. Райково. Семейството му от 1932 г. се преместило в София, заради следването на синовете им.

Като учител по математика той се отличавал със солидна подготовка от Скопската педагогическа гимназия, както и с голямо обаяние и авторитет на преподавател. Стремял се за постоянно усъвър­шен­ства­не. Като доказателство за това е редовното получаване на списанието "Учителска мисъл“ и съюзния вестник на учителите "Съзнание”, както и педагогически книги и брошури. Редовно е участвал в конференциите за квалификация на учителите. Вземал е активно участие в професионалната организация на учителите в околията, а няколко пъти е бил и делегат на конгресите на Българския учителския съюз.

Политическите си разбирания той е оформил като социалист — в началото участвал в първите Ядра /кръжоци/ по социализъм, ръководени от колегата му Иван Серафимов, а по-късно той е станал coциалдемократ и е участвал в партията на широките социалисти в Смолянска околия – вероятно под влиянието на ръководството на Българския учителски съюз, които са били широки социалисти /Негенцов, Ив. Пастухов и др./. Независимо от това, той е бил много толерантен и търпелив към политическите разбирания на своите колеги и като директор на прогимназията той никога не е преследвал учителите за техните политически убеждения. Като бежанец от Македония той е участвал в организацията на македонските бежанци ”Илинден”, участвал е в конгресите на илинденци и получава редовно списанието им „Илюстрация Илинден”.

Наред е тези дейности Александър Стрезов заедно със съпругата си Катина Стрезова са участвали най-активно в културно просветната дейност в с. Райково и околията. Те са участвали в разнообразните прояви на читалището "Орфееви гори” в Райково, особено в театралната трупа и в приспособяването на "гръцката черква” в Долно Райково за театрален салон. Заедно с учителите Коста Харитев, Делчо Стефанов, Тодор Пинтиев, и младежите Коста Чилингиров, Анастас Чапкънов, Иван Попвасилев, Борис Попвасилев, Ламби Данаилов, баща на актьора Стефан Данаилов, и други, те са представили пиесите "Хъшове”, "Руска“, „Борислав”, „Иванко", „Свекърва” и други. Участвали са още от основаването на хора при читалището под диригентството на Иван Попвасилев и дългогодишния диригент Димитър Гаруфалов – създателят на родопския химн "Гордей се Родопа". Тази разнообразна културно-просветна дейност се извършвала освен в Райково, и в околните села Чокманово, Левочево, Арда и др. 

Александър Стрезов беше много сърдечен и отзивчив човек и пожертвувателен баща, винаги готов да помогне на нуждаещите се. Заедно със съпругата си е подпомогнал шурея си Тодор Кузманов да завърши висше образование като агроном, тъй като баща му не е имал възможност да го поддържа да следва в университета. На своя кумец и другар от фронта Костадин Палагачев от Смолян – обущар, той е поръчителствал многократно пред търговеца на обущарски материали Бичоков от Устово и дори е плащал понякога полиците на търговеца, когато К. Палагачев не е могъл да плати навреме дълга си. Особена бащинска грижа той показа през периода 1932-45 г., когато семейството му се премества в София, а той останал сам да работи в Чокманово и Райково, за да осигури следването на синовете си.

През 1930 г. той заедно с шурея си Тодор Кузманов и дядо им Кузман Коруев от Д. Райково, построили лятна постройка /"колиба” по родопски/ в близост до Станевската махала на гр. Смолян. За тази цел Кузман сключва заем с популярната банка в Райково. През следващите години в тази "колиба” прекарваха лятото неговото семейство, заедно със семействата на дядото Кузман Коруев и на леля Руса и Симеон Христови от Момчилград. Още от времето на строежа на колибата, той заедно с дядото Кузман Коруев станали близки и побратими със строителя на колибата Реджеп Чаушев от Станевската махала, а семействата им се сближиха като роднини. Така Катина Стрезова става посестрима на жената на Реджеп – Фатме Чаушева, а леля Руса Сим. Христова – на дъщерята на Реджеп – Руфа Чаушева. В следващите години тази старовремска традиция бе продължена, като синовете им също станаха побратими /аратлици/ - Стрез Стрезов със Салих Реджепов Чаушев, а д-р Славчо Стрезов с по-малкия син Митко Станевски. Дъщерята на леля Руса – Дора Христева стана посестрима с дъщерята на Реджеп – Софка Станевска, а по-късно калеко Симеон Христов стана побратим с втория мъж на Фатме Чаушова – Горан Станевски. По този начин на побратимяване се продължават многовековните обичаи на родопчани да поддържат живата връзка между двете верски групи за запазване на българския народностен дух и общия произход на всички родопчани.

След завършването на Отечествената война и завръщането на синовете от фронта, Александър Стрезов се завърна при семейството си в София, а след 1953 г. заедно с жена си се завърнал в с. Райково, където живя до 1958 г., когато е починал и е погребан в семейната гробница в Долно Райково.