Александър Славчев Стрезов

Гимназия и университет

След като излязоха резултатите от изпита, бях приет в подготвителен „Г“ клас и от 15 септември започнахме занятия главно по английски език. Учехме английски – английски „А“ при Гарвалова (която ни беше класна), английски „В“ при Либерт Попов и английски „С“ при англичанка Мерсия Мак Дермот. Тя по-късно написа книга за Васил Левски „The apostle of freedom“ и за Гоце Делчев. Всеки ден имахме по три часа английски А, по един час английски В и на седмицата общо четири часа български език и три часа математика. Освен това имахме по два часа физкултура, по един час пеене и рисуване. В класа бяхме 27 ученика – 11 момчета и 16 момичета. Сприятелихме се четирима, които седяхме на чиновете в редицата до прозореца. На едни чин седяхме аз и Янко Янев, а пред нас седяха Денчо Османлиев и Иван (Джони) Върбанов. От осми до единадесети клас всеки ден ходехме пеша от гимназията – паметника „Левски“ до Петте кьошета (ул. Прага) и там се разделяхме. Всяка събота или неделя се събирахме да играем бридж и да слушаме музика – главно Бийтълс, Ролинг Стоунс, Бии Джииз, Холииз, Джими Хендрикс и др. По времето на нашето тийнеджърство излизаха песните на стила ритъм енд блус, които и досега са класика в поп музиката.

В осми клас 1964 год. започнахме да играем „Бейзбол“ в двора на Английската гимназия – на един съученик Хари (Храбър Катъров) баща му беше дипломат в Япония и като се върнаха в България Хари донесе цял екип и съоръжения – ръкавици, топки, бухалки (в Япония тази игра е била много разпространена). Научихме правилата и играехме след часовете в двора на гимназията. Може би сме били първите, които тогава 1964 год. са играли тази игра в България.

Участвах в драматичния кръжок при гимназията – в осми клас играх в пиесата на Уилиам Шекспир „Дванайсета нощ“ като английски благородник, а в десети клас в ролята на Деметрий в комедията на Шекспир „Сън в лятна нощ“. Пиесата изнесохме в оригинал на английски и я представихме първо на сцената на Театъра на Народната армия, а после в английските гимназии в Пловдив и в Русе, при което ходихме в тези градове и спахме в общежитията им.

Всяка пролет класът ходехме на екскурзии с автобус, който осигуряваше бащата на един съученик, тогава заместник-министър. Обикаляхме много места и се запознахме с красотите на България.

След завършване на гимназията голямата част от съучениците кандидатстваха външна търговия, дипломация и английска филология, а аз кандидатствах Химия в Софийски университет и ХТИ. Приеха ме и на двете места и аз избрах Химически Факултет на Софийски Университет „Св. Климент Охридски“.

В университета постъпих през 1968 год. в трета група на І курс със специалност Химия – производствен профил, с отговорник гл. асистент Бистра Дякова, която ни водеше упражненията по Неорганична химия. Имахме два семестъра – зимен от октомври до декември и изпитна сесия през м. януари и летен от февруари до май, последван от юнска изпитна сесия.

Като първокурсник отидох в катедра Физкултура на СУ Кл. Охридски и започнах да тренирам Лека атлетика – бягане на средни разстояния – 400 и 800 метра при треньор Александър Ченгер. Там тренирахме около десет души и от втората година влязохме в младежкият отбор на студентски дружество „Академик“ София. Ходехме по зимни тренировъчни лагери в с. Говедарци в Рила планина и летни тренировъчни лагери в студентския летен лагер в село Равда. Участвахме в състезания – републиканското състезания на България, състезанието на вестник „Народна младеж“, в студентското първенство на СУ Кл. Охридски и имам няколко спечелени медала. С няколко от трениращите в този отбор – Вальо Лазаров, Огнян Кръстев, Атанас Терзиев, Цветко Вътев, Димитър Фицов, останахме дългогодишни приятели и досега.

В четвърти курс от следването си през 1972 год. се записах в съвсем новата специалност, която Химическия факултет разкри – Радиохимия и там попаднахме студенти с отличен успех 10 души – Милко Миланов, Янко Янев, Виолета Георгиева, Геомил Пеков, Диана Иванова, Спас Димитров, Васил Мавродиев, Симеон Джамалов, Пламен Георгиев и моя милост. В тази сложна област ни въведоха главните асистенти Ивелин Кулев и Димитър Тодоровски, които с голяма всеотдайност и мотивация ни водеха лекциите и упражненията в новопостроената Радиохимична лаборатория в барака до Химическия факултет. На тези двама млади хора дължа всичко, което съм научил в тази съвсем нова за факултета специалност и получаване на познания в тази относително нова област – радиохимия и ядрена физика за България. Само като пример ще посоча Мария Склодовска – Кюри, която е една от първите радиохимички и единствена жена два пъти Нобелов лауреат по химия и по физика.