Подводни археологически проучвания в Несебър

ПОДВОДНИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ЕКСПЕДИЦИИ В НЕСЕБЪР

Подводните проучвания в Несебър са продължение на археологическите разкопки в едноименния археологически и архитектурно-градоустройствен резерват, включен през 1983 г. в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Те са част от комплексната програма за проучване, опазване и социализиране в естествена среда на културното наследство на полуостровния град-музей. Той е разположен на старокарангатска тераса с 12 м надморска височина, формирана върху миоценски варовити пясъчници, мергелни варовици и глини. До началото на брегоукрепващите дейности  през втората половина на ХХ в. тя е ограничена от клифов бряг, подложен на въздействието на вълно-прибойната дейност и повърхностно течащите води. Ефектът на тези процеси се усилва от евстатичните колебания на морското ниво и сеизмичната активност, които активизират свлачищните и срутищни процеси.

Проучванията под вода в Несебър, започнати от водолазната група на Българската академия на науките (БАН), бяха продължени по-късно от групата за подводни изследвания на Национален експедиционен клуб (НЕК) „ЮНЕСКО“. Общо те осъществяват 15 подводни археологически експедиции през 60-те, 70-те и 80-те години на 20 в., последната през 1984 г. При тях е прилагана адекватна за времето си методика, насочена към регистриране на потопените в морето части от Несебърския полуостров.

Водолазите в подводната група на Научно Експедиционния Клуб НЕК ЮНЕСКО бяха  хора с различни професии – инженери, лекари, химици, физици и др. Те прилагаха професионалните си умения при използване на съвременни физични методи в подводната работа. В екипа влизат:

Александър Стрезов – ръководител, ИЯИЯЕ – БАН

Богдан Жабленски, фотограф, Институт по Физиология БАН

Иван Джаков – електроник, Геофизически институт - БАН

Христо Шалаварков - капитан, ИЯИЯЕ – БАН

Борис Кючуков – геодезист, Заводпроект

Ивелин Костов – фотограф

Евгени Митев – ЦЛОЗОИ БАН

Асен Сапунов – Институт по Механика при БАН

Веселин Луканов – Институт по Приборостроене

Наско Теофаров – Институт по Приборостроене

Стефан Делин – Институт по Приборостроене

Лъчезар Комаров – Геофизически институт - БАН

Петър Петров – геодезист, Институт по Геология при БАН

Пламен Стойчев – Заводпроект

Едуард Гешев – Министерство на външните работи

Пламен Спасов – АЕЦ Козлодуй

При тези дългогодишни проучвания е установено, че Месамбрия е загубила около 1/3 от укрепената си територия вследствие на покачването на морското ниво, потъването на сушата, ерозията и абразията. Поради това в различни сектори от акваторията на полуострова са открити останки от крепостни стени, кули, стълбища и артефакти от предримската епоха, Късната античност, Средновековието и Възраждането. Изградени са в различни строителни техники – от големи блокове или плочести камъни без спойка, от камъни, хоросан и тухли (opus mixtum). Структурите са открити на самия бряг (в прибойната зона) и на дълбочини до 2 – 3 и 5 – 6 метра.

През 1976 г. се сформира отново подводна група от ентусиасти водолази от София – инженери, химици, физици, историци и др. за осъществяване на подводни археологически експедиции.

Началото бе продължаване на работата под вода за разкриване на крепостната система в акваторията на град Несебър под ръководството на Люба Огненова от Археологическия институт на БАН, която е работила в Несебър през 60-те години. Подводните археологически експедиции в гр. Несебър стават дългогодишна програма, която се провежда от 1977 до 1992 г. и довежда до разкриването и документирането на крепостната система на града през всичките епохи – тракийска, гръцка, византийска, намиращи се под водата. По този начин можаха да се очертаят приблизителните граници на древната Месембрия в отделните исторически периоди на базата на разкритите сектори от крепостна стена на морското дъно. Например останки от тракийската стена намерихме на 6 метра дълбочина в югоизточния залив на Несебър, докато останки от византийската система бяха намепени та 1,5 метра в същия залив. По северното крайбрежие бяха намерени дълги до сто метра сектори от гръцкия полис направени от правилни квадри на дълбочина 1,5 – 2 метра.

Първите резултати надминават очакванията на учените и те, като налагат тематично и хронологично разширяване на изследователските задачи, подпомагат прецизирането на методиката на подводните дейности. В началото им дъното на акваторията на полуострова бе покривано с опорна план-квадратна  мрежа, направена от алпийски въжета в мащаб Т1:2000 със страна на квадратите 50 м, привързани към градската полигонова мрежа и е изработена изобатна карта на дълбочините от 4 до 10 м. Преди разузнаванията, извършвани по метода на успоредните ивици, в овехованите с дънни въжета и шамандури опорни квадрати се формират работни със страна 10 м, в които находки и деструкции се сигнализират с буйове и заснемат геодезически от брега, изчертават се в мащаб 1:100 и се фотодокументират. Данните от водолазните планшети се нанасят контактно на работни копия и се отразяват тахиметрично на ситуационния план.

Така документирани, подводните изследвания предоставят възможност за реконструиране на застрояването в крайбрежната зона през последните две и половина хилядолетия. Установено е, че античният и средновековният град е изцяло защитен с крепостни стени, които североизточно, източно и югоизточно от полуострова следват приблизително хода на четири-пет метровата шелфова тераса. Югоизточно от полуострова участъци от крепостната стена на тракийското селище са открити между шести и четвърти изобат на около 180 м от най-близко лежащите точки на морския бряг преди началото на брегоукрепителните дейности, тези на елинския полис,  съобразени с хода на четвърти изобат – съответно на 80 до 130 м, а тези на късноантичната куртина - на 60 до 80 м и дълбочина 2,50 м. В Северния залив деструкциите на класическата крепостна стена - зигзаговидна куртина и плътни правоъгълни кули, съобразени с топографията на терена са разкрити на 10-20 м до 40 м от съвременната брегова линия.

Откриването на кухата хексагонална кула при северната порта е принос в полиоркетиката на класическата древност. През втората половина на V в. сл. Хр. северната диатейхизма на класическия полис, частично изградена в морето, е надстроена от стена със същото предназначение. 

Въз основа на залетите от морето укрепителни съоръжения е установено, че градът-полуостров за последните две и половина хилядолетия е загубил от една трета до две пети от застроената си територия. Подводните проучвания доказват, че след V в. пр. Хр. покачващото се морско ниво и абразията, съпътствани през ХІ в., ХVІІ в. и ХVІІІ в. от сеизмична дейност, постепенно обезличават крайбрежната зона, особено интензивно в източна и югоизточна посока. По време на подводните проучвания са открити елементи на архитектурните редове на обществени и култови сгради, сред които на театъра на югоизточния склон на полуострова, храма на Зевс и Хера, югоизточната базилика, северния кораб на манастирската църква “Св. Богородица Елеуса” и църквите “Св. Стефан Акрополит” и “Христос Акрополит”.  В средата на ХХ в., когато започва отвоюването на полуострова от морето, той има дължина 850 м, ширина около 300 м и площ 24 хектара, включена в  границите на Националния археологически и архитектурно-градоустройствен резерват Несебър. Околовръстният морски ареал на полуострова е в контактната зона на резервата, където е съхранена и експонирана значителна част от трихилядолетното му културно наследство. След изграждането на многофункционалните брегозащитни съоръжения, следващи актуални цели на подводните проучвания в Несебър са геоархеологията на пристанищните басейни, батиметрията и селищните структури по 8-12 метровата шелфова тераса.