Подводни археологични изследвания в България

Първите проучвания чрез подводна археология започват през август 1959 година при нос Калиакра. Участвали са цветът на тогавашната археологическа и историческа наука: проф. Иван Гълъбов директор на музея в Бургас, проф. Иван Венедиков, проф. Данов, Д.П. Димитров, проф. Велизар Велков, Мария Чикова и др. Експедицията е финансирана от Военно – историческия музей – Варна.

Край залив, закътан югозападно от Маслен нос и подветрено на преобладаващите ветрове, през 1960 година се е зародила българската подводна археология. Първите подводни проучвания показали, че в това заливче малки кораби са намирали убежище при буря още от VI в. пр. Хр. По-многобройните материали от периода на късната античност и средновековието (от V-VI до XIV в.) дават основание на ръководителя на експедицията проф. Иван Гълъбов следващата година да направят подводни проучвания край Маслен нос. В този екип се включват специалисти от Археологическия Институт на БАН, както и от други институти на Академията.

Заслугата на това ранно осъзнаване на нуждата да се изследва подводното културно наследство имат младежи-аквалангисти от София, обединени и подкрепени от Доброволната организация за съдействие на отбраната (ДОСО). Те включват в подготовката си и познания за богатствата на морското дъно. Те се свързват с проф. Иван Гълъбов, който без колебание свързва името си с началото на българската подводна археология.

След това подводната археология постига успехи с участието и под ръководството на професорите Александър Фол, Велизар Велков, Михаил Лазаров, Люба Огненова, Иван Карайотов, Божидар Димитров, на Асен Салкин и други, на тях и на българските леководолази дължим духовните постижения на българската подводна археология.

И наистина се формира един екип от леководолази и действително през 1960-та година вече професор Иван Венедиков при изследванията си на фортификацията на стария Несебър, използва вече една група, която по-късно стана секция (група) към Българската Академия на науките.

Сформирана бе през 1960 г. група за подводни проучвания при БАН с ръководител чл. кор. Тончо Радев, ръководител на Централната научно-изследователска лаборатория при БАН, а по-късно проф. Ив. Костов.

През 1961 г. започват подводните археологически проучвания, организирани от Варненския археологически музей. Техни научни ръководители са Горанка Тончева, Ара Маргос, Михаил Лазаров, Иван Иванов. Към Южното Черноморие насочват научния си интерес екипите на проф. Иван Гълъбов, проф. Иван Венедиков, проф. Велизар Велков, Люба Огненова-Маринова, Иван Карайотов. Първите експедиции бяха съпътствани с много трудности. Не разполагат с необходимата апаратура за подводна работа. Единствено фото-документацията, осигурена от д-р Б. Жабленски от Институт по Физиология при БАН, беше сравнително добре оборудвана. В началото нямахме нужната подготовка, първите ни проучвания бяха на доброволни начала, дело на ентусиасти, хора с различни професии – лекари, художници, физици. Сред участниците бяха:

Атанас Атанасов

Борис Антонов

Борислав Георгиев

Богдан Жабленски, Институт по Физиология БАН

Николай Жабленски, физик електроник ИЯИЯЕ-БАН

Иван Карабиберов

Йордан Йорданов

Сашка Ляпчева

Ненко Коцев

Владимир Кусев

Атанас Младенов, физик оператор на ядрен реактор ИЯИЯЕ-БАН

Иван Панчев

Ангел Тошков

Цанко Цанев, Институт по кибернетика и роботика при БАН

Иван Ванков, – инж. електроник ИЯИЯЕ-БАН

Иван Джаков – Геофизически институт-БАН

Тодор Кехлибаров – физик в ИФТТ-БАН

Георги Блажев – инженер в ЦЛ СЕНЕИ-БАН

Ентусиазмът им често помагаше в снабдяването с оборудване за нашите изследвания. Много от тях сами се сдобиха с водолазни костюми и апарати. В залива на Равда на около 380 м от бреговата линия на дълбочина 8-10 м открихме находище на хиоски амфори, за които ни сигнализираха нашите домакини, леководолазите от Висшия институт по физкултура. Разположението им на морското дъно ни подсказа, че се касае за товар на кораб, потънал в района на античната Месамбрия в средата на V в. пр. Хр. В Северния залив на Несебър установихме, че късноантичната стена е продължавала в северна посока до подаващите се над водата камъни и че тази стена е била съборена в ІХ в., както това бе засвидетелствано от отломъци от стената в смесена зидария, срутени върху керамика характерна за тази епоха. Тази констатация доведе до извода, че късноантичната стена е била разрушена по време на превземането на града от хан Крум.

ПОДВОДНИ ПРОУЧВАНИЯ НА КРЕПОСТНАТА СИСТЕМА НА НЕСЕБЪР ПРЕЗ ПЕРИОДА ОТ 1977 ДО 1992 

След подновяването на подводните експедиции в Несебър ежегодно от 1977 г. до 1992 г., експедициите се извършват от групата за подводна дейност при НЕК-ЮНЕСКО с ръководител проф. Александър Стрезов – ИЯИЯЕ-БАН. В състава на новия подводен екип бяха включени участници от първите експедиции в Несебър - др Богдан Жабленски – Институт по Физиология - БАН, Иван Джаков – Геофизически институт-БАН.

Водолазите в подводната група на Научно Експедиционния Клуб НЕК ЮНЕСКО бяха  хора с различни професии – инженери, лекари, химици, физици и др. Те прилагаха професионалните си умения при използване на съвременни физични методи в подводната работа. В екипа влизат:

Александър Стрезов – ръководител, ИЯИЯЕ – БАН

Богдан Жабленски, фотограф, Институт по Физиология БАН

Иван Джаков – електроник, Геофизически институт - БАН

Христо Шалаварков - капитан, ИЯИЯЕ – БАН

Борис Кючуков – геодезист, Заводпроект

Ивелин Костов – фотограф

Евгени Митев – ЦЛОЗОИ БАН

Асен Сапунов – Институт по Механика при БАН

Веселин Луканов – Институт по Приборостроене

Наско Теофаров – Институт по Приборостроене

Стефан Делин – Институт по Приборостроене

Лъчезар Комаров – Геофизически институт - БАН

Петър Петров – геодезист, Институт по Геология при БАН

Пламен Стойчев – Заводпроект

Едуард Гешев – Министерство на външните работи

Пламен Спасов – АЕЦ Козлодуй