Наследници на Петър хаджи Митов хаджи Атанасов (4.V.1868-1961)

1.1. Иванка Петрова х. Митова (1898-1980) се омъжва за Ламбре Коцев Ламбрев (1897-неизв.) от Т. Пазарджик, търговец и предприемач в София, който довежда до фалит дядо Петър, като не разплащал суми при теглен кредит и това опропастило Петър. Единственият им син Константин Ламбрев (1922-1968), който живеел отделно от майка си в София, е намерен убит на стълбите пред къщата им, вероятно от Жоро Павето, вилнял в квартала през същата 1968 г.

1.2. Харитина Петрова х. Митова (1901-1985) (прабаба ми) се омъжва през 1921 г. за Константин (Кочо) Хадживасилев (1885-1936) от гр. Хасково, завършил търговско училище в Дрезден, Германия и ръководил до смъртта си търговско дружество „Хаджи Васил Хаджитодоров и синове“ в гр. Хасково.

След завръщането си от фронта (1918) Кочо Хадживасилев поема огромния имот и фирмата. Бил е основател и председател на Търговската банка на производителите на тютюни, председател на Колоездачното и на Ловджийското дружество в Хасково, а за щедрия си дар на доброволческата организация „Сливница“ през 1926 г. и 1927 г. е награден с грамоти. Умира през 1936 г. Константин (Кочо) Хадживасилев и Харитина П. х. Митова имат три деца - Васил, Тодорка и Петър (кръстен на дядо Петър х. Митов).

1.2.1.   Васил К. Хадживасилев (1921-1944) загива при бом­бар­ди­ров­ка в гр. Щутгарт – Германия, където следваше електроин­же­нерство във фирма Bosch.

1.2.2.   Тодорка К. Хадживасилева (1923-2013) (майка ми) завършва полукласическата гимназия в Хасково и се омъжва в София за д-р Славчо Александров Стрезов (1919-1993), родом от с. Райково, дн. квар­тал на Смолян, лекар, старши научен сътрудник I степен (професор). Синът им проф. Александър Сл. Стрезов (1949) завърши ядрена химия и работи като старши научен сътрудник I степен (професор) в Института по ядрена енергия – ИЯИЯЕ-БАН. Женен е за Пешка Тихова Стрезова (1949), логопед-педагог, доцент в Педагогическия факултет към Тракийския университет в Стара Загора, от която има дъщеря Дора и син Светослав. Дора Ал. Стрезова (1976) завършва „Органична химия“ в Хичическия факултет на СУ Св Климент Охридски и работи в като изпълнителен директор на „Данон - Сердика“ АД, и изпълнителен директор на Кока кола в България и Република Хърватска, а съпругът ѝ Иво Красимиров Николов Николов от Пловдив, следва „финанси“ в УНСС - София, специализира в банка „Барклей“ – Лондон и работил като финансов директор на „Български пощи“ и частен бизнес. Светослав Ал. Стрезов (1980) е с висше образование - „Приложна математика и информатика“ и работи в Корпоративна търговска банка, Българска банка за развитие в София.

1.2.3. Петър К. Хадживасилев (1931-2019) завършва Химическия факултет в СУ „Кл. Охридски“, а съпругата му Елена (1944) – Техникума по индустриална химия – Димитровград. Двамата работиха заедно в Химическия завод в гр. Костенец – той като главен инженер, тя като старши колорист. В Института по текстилна промишленост Петър беше научен сътрудник, а се пенсионира като заместник началник на цех в Комбината за битова химия „Верила“. Елена постъпи в Института по микробиология към БАН, а после в Института по заразни и паразитни болести като химик – техник. Имат две деца - Харитина и Константин.

1.2.3.1 . Харитина П. Хадживасилева (1966) завършва гимназия със златен медал и има две висши образования - ВИАС със специалност „Промишлено и гражданско строителство“ и „Корпоративни финанси“ във ВИИ – София. Работи във Вивател. От съпруга си Евгени Трендафилов Манолов (1953), учител по физическо възпитание, методист-физиотерапевт, също с две висши образования - ВИФ и Медицинска академия – София, има син Петър Манолов (1998).

1.2.3.2. Константин П. Хадживасилев (1969) завършва химическия техникум „Проф. Ас. Златаров“ – София и работи във фирма за производство и леярство на метални изделия за бита.

1.3. Невена Петрова х. Митова (1903-1984) се омъжва в Т. Пазарджик за полк. Атанас Павлов Жилков (1888 – 1957) от Пловдив, завършил Военното училище в София. Неговият род е от Копривщица. Нона Каблешкова, сестрата на Тодор Каблешков е била кръстница на Атанас Жилков. Сватбата им става през 1928 г. с дванадесет шаферки била най-голямата по онова време в града, като известните офицери и спортисти братя Крум и Иван Лекарски били шафери на полк. Жилков, който е прославен кавалерист, кавалер на ордена „За храброст“ и притежава и други отличия от войните (1912-1918), прототип на героя от „Белият ескадрон“ на Й. Йовков, полиглот, енциклопедист, свирил на пиано и флейта и бил известна личност. През Първата световна война генерал Жилков, тогава капитан, бил ранен и лежал в лазарета. Йордан Йовков работел като редактор и кореспондент във вестник „Военни известия“ и бил единственият писател от редакцията, който пожелал да отиде на фронта и да напише очерци и разкази, в които да има истински бой и истинска стрелба. Жилков му разказал за боевете с румънците, как минал в гръб с конницата си и спечелил победата. Така се родил разказът на Йовков „Белият ескадрон“.

Генерал Жилков беше голям родолюбец. Той е представител на България на Крайовската конференция (7.IX.1940), неговият подпис стои на договора, и на него цар Борис III възлага украсата и организацията на церемонията по връщането на Южна Добруджа на България, когато румънският генерал Потопяну прерязва черната лента. На 21.IX.1940 г. ген. майор Жилков командва българските войски в Добруджа, а на 3 октомври посреща трите конни полка, включително полка на Н. В. Царица Йоанна, и леката артилерия на първия военен парад в гр. Добрич. През 1941 г. е в Солун като офицер за свръзка с германския щаб, тъй като е полиглот. Негова е заслугата да убеди фелдмаршал фон Лист да задържи фонограмата от фюрера да се дадат обещаните на България земи Охрид, Преспа и Прилеп на италианците. Жилков казал: „Това са светини за българския народ и ще е много пагубно за нашите отношения.“ Тогава фон Лист попитал могат ли нашите войски да влезнат там за 24 часа. Жилков съобщил в двореца и войската тръгнала през нощта. Така „новите“ земи били върнати на България. През същата 1941 год. в Солун ген. Жилков спасява българските евреи Рафаел Камхи, участник в Илинденско-Преображенското въстание, и Ото Мезан от изпращане в нацистки концлагер. После е бил с армията в Белград. По време на бомбардировките над София семейството отива при дядо Петър х. Митов в Пазарджик.

След 9.IХ.1944 год. Жилков се връща в София и понеже нямат вече апартамент, отнет е от народната власт, отсяда у сестра си Пенка Сапова, по онова време вдовица. Съпругът ѝ ген. Георги Сапов, родом от Разград, беше министър на вътрешните работи, социалните грижи и здравето, но към 1941 год. почива. Милиционерите търсят Жилков в Пазарджик, защото не са знаели, че е при сестра си в София. Синът Павел прескача оградата, отива в София и го предупреждава. Жилков взема архивата си и сам отива във Военното министерство „за справка“, но го задържат. Всички арестувани генерали (Жилков е генерал-лейтенант) са осъдени на смърт, но след това Народният съд, поради липса на доказателства, определи на Жилков доживотен строг тъмничен затвор, изселване на семейството и пълна конфискация на имуществото. Излежава 8,5 год. в Централния софийски затвор и го пускат, поради влошено здраве. Прибира се при в Пазарджик и след три години почива от бронхопневмония и сърце.

1.3.1.   Павел Атанасов Жилков (1929-2001) записва медицина, но се е представял като син на служещ в армията. Когато се разбира, че е син на генерал, искат да го изключат, но самите професори в Пловдив не разрешават, защото е бил много впечатляващ студент и си е служешел и с немска литература по медицина. По разпределение работи в с. Никола Козлево, Шуменска околия и се представя блестящо на всички места, където е бил, включително и в Пазарджишките села. Оженва се за Росица Ж. Златкова (1932), дъщеря на полк. Живко Златков, военен прокурор преди 9.IХ.1944 год., която по професия е счетоводител. Дъщеря им Невена и съпругът ѝ Станислав Паунов, и двамата архитекти, имат две деца – Росица е студентка по италианска филология, а Роман е ученик в Американския колеж в София.

1.3.2.   Божана Ат. Жилкова (1936-2015) завършва с отличен успех гимназия, свири на цигулка, китара и пиано, участва в духовата музика и дирижира големия ансамбъл на гимназията (има диплома за хорово дирижиране), а в Пазарджишкия ансамбъл „Маестро Атанасов“ свири на цигулка в оркестъра, пак като ученичка. За да може да следва, лелята Пенка Сапова я осиновява и така се сменя фамилията ѝ и става Божана Пенкова Сапова. Завършва стоматология с финансовата помощ на брат ѝ Павел и отива по разпределение в с. Сеново, Разградска околия. Още в III курс, като студентка, основава хор, с който участват на фестивал, а в с. Сеново организира капанския битов ансамбъл, с който имат запис в радио Варна и участват на фестивала „Варненско лято“. В Пловдив се омъжва за Георги К. Бъчваров, професор в ПУ „П. Хилендарски“, от когото има син Георги (1964). После отива в с. Старо Железаре, където основава битов ансамбъл. След това се омъжва за Иван Николов Бояджиев, агроном, председател на ТКЗС в с. Старо Железаре. Преместват се да живеят в Хисаря и там работи във Военния санаториум (1970-1974). Основава там и дамски хор. От 1974 год. живее в София. Работи в Армейската спортна школа „Чавдар“ и в 25та поликлиника, откъдето се пенсионира. За музикално поетично творчество на фестивал на здравните работници получава „Специалната награда на журито“ за изпълнение и авторство на музикално-поетичния рецитал „Полет в бъдещето“ със самодейци от 25та поликлиника. Издала е две книги със стихове - „Жреци на слънцето“, С., 2006, и „Портретна галерия в стихове“, С., 2006 и подготвя за печат нова книга.

1.4. Райна Петрова х. Митова (1905-1996) е завършила Т. Пазарджишката гимназия, живее в Пазарджик и после в София и е домакиня. Остава рано вдовица, защото съпругът й Васил Попсавов загива при река Пчиня в Югославия при сраженията за Страцин през Втората световна война. За проявен героизъм посмъртно му присъждат званието подполковник. Васил Попсавов е роден през 1905 год. в с. Павел баня, Казанлъшка околия. Завършва военното училище на Н.В. Цар Борис III в София и служи в 27м" Чепински полк в гр. Т. Пазарджик и в 27 пехотен полк в София.250 Райна и Васил Попсавови имат две деца - Тодорка и Петър.

1.4.1.   Тодорка В. Попсавова (1931-1997) завършва строителния техникум „Хр. Ботев“ и е работила в ГДИС – София по изграждането на софийските комплекси като чертожник и в „Инвеститорски контрол“. От съпруга си Цанко Паскалев има дъщеря Мариела Ц. Паскалева (1955), която е завършила Техникума по градинарство в София и в момента е пенсионерка по болест.

1.4.2.   Петър В. Попсавов (1941) е с висше химическо образо­вание и е работил като началник на смяна във фармацевтичния завод в София, а в химическия завод в Костенец е бил технолог. След това постъпва в Министерството на химията в отдел „Маркетинг и търговска политика“. Сега е бизнесмен, търгува с петролни продукти. Женен е за Екатерина Попсавова (1944), която е също химик по образование и е работила като началник на лаборатория в химическия завод в Костенец и в Института по заразни и паразитни болести, в секцията „Контрол на лекарствените продукти“. В момента живее в Испания с дъщеря им Радостина (1969), зет им Панайот Апостолов (1969) и трите внуци - Петър (1988) и близнаците Екатерина (1993) и Апостол (1993).

1.5.  Димитър Петров х. Митов (1907-1979) е следвал агрономство в Дания, но не завършил образованието си и се занимавал със земеделие в чифлика в с. Мирянци. След 9.IX.1944 год. национализирали къщата на Петър х. Митов на бул. „България“ № 20, защото решили, че бил незаконно забогатял, въпреки огромното си наследствено богатство. Държавата продала горния етаж на Окръжния кооперативен съюз – Пазарджик и сега наследниците водят дела, за да си го върнат. Долният етаж е вече тяхна собственост, но отпред е кафене „Туайс“. Петър х. Митов притежавал от баща си много земи, които разделил между петте си женени деца (най-малкият Тодор останал ерген). Най-хубавите му земи били край река Марица в с. Мирянци. Един от съпрузите на дъщерите му – Ламбри Ламбрев бил предприемач. Веднъж теглил заем, като склонил и другите две сестри да заложат земите в с. Мирянци, но фалирал. И така държавата взела тези земи. Сега част от земите са върнати и там внукът Йордан Т. Хаджимитев има собствен разсадник.

Димитър Петров Митов (нямал право да се нарича Хаджи Митов и така се записал след 9. IX. 1944) и съпругата му Йорданка имат две деца – Теофана и Петър.

1.5.1. Теофана Д. Петрова се омъжва за Георги Пандезов, родом от Ихтиман, който като офицер работи в различни военни гарнизони. Семейството се установява за постоянно в гр. Сливен, като двамата работят към военните: Фанка във военен магазин, а Георги се пенсионира като полковник от армията. Големият им син Димитър умира неженен на 40 годишна възраст, а малкият Иван Г. Пандезов (1961), също офицер от армията, вече е о.з. подполковник; дъщеря му Фанка е студентка в Полицейската академия на МВР в София.

1.5.2 Петър Д. Петров (1937) завършва техническо училище и дълги години се занимава с търговия и ремонти на измервателни уреди. Когато решил да се ожени за Георгена (1937), за нещо се спречкал с баща си Димитър и той ги изпратил да живеят сами в чифлика в с. Мирянци и да се грижат за земите му. Тук се родили и синовете им Димитър и Йордан (осиновен от чичо си Тодор П. х. Митов). Димитър Петров (1937) е шофьор по професия и от съпругата си Стоянка има две дъщери – Петя и Недялка.

1.6.  Тодор Петров х. Митов (1909-1980) бил ерген, получил заболяване на крака и бил пенсиониран по болест. Последно работил в Акумулаторния завод в Пазарджик. Осиновил малкия внук на брат си Димитър – Йордан, който наследил и продължил фамилията Хаджимитови.

1.6.1.  Йордан Т. Хаджимитев (1960) е агроном по образование и професия и има собствен овощен разсадник в с. Мирянци Пазарджишка област. От съпругата си Мария, началник на склад във фирма за безалкохолни напитки, има дъщеря Гергана - студентка по икономика в УНСС - София, и син Петър Хаджимитев, който е ученик в последния курс на Икономическия техникум в гр. Пазарджик.