Прадядо ми Хаджи Васил Хаджи Тодоров (1850 – 1917)

Прадядо ми Хаджи Васил – големият син на х. Тодор бил буен младеж още от ученическите години. Бил пламенен привърженик на борбата за освобождение на България. Като ученик на два пъти бивал задържан от турските власти за пеене на бунтовни песни и баща му хаджи Тодор бил принуден да откупува неговото освобождаване от конака. По-късно като възмъжава се включва в „Тракийското съзаклятие“ в Хасково. Подпомага със средства закупуването на оръжие за въстанието.

В спомените си Ст. Заимов разказва за намеренията на местния комитет да привлече „хаджи Василя хаджи Тодоров, богатски син, който ще може да въоръжи най-малко двестя юнаци с пушки, револвери и тесаци”. По време на Освободителната война през 1877-1878 г. настъпили тежки дни за Хасково и неговото население. Наред с грабежите и разсипването на имотите, в центъра на града били издигнати бесилки, на които намерили смъртта си десетки българи от хасковския край. Сред заточените от Хасково в Диарбекир 30 богати и родолюбиви търговци и занаятчии били х. Тодор Янев и синът му х. Васил х. Тодоров.

След Освобождението х. Тодор, съвместно със сина си х. Васил, възстановил търговската си дейност. През тези години, наред с търговията, х. Васил се проявявал особено активно и в обществено-политическия живот и през 1880 г. той бил избран за член на Смесения казáлийски съвет.

През 1889-1890 г. х. Васил х. Тодоров бил избран за кмет на Хасково. С вече израсналите си синове Тодор и Константин създали търговска фирма „х. Васил х. Тодоров и Синове”, ангажирана изключително с тютюни. Търгували основно с Германия. На собствени парцели издигнали два склада за манипулация на тютюн. Единият бил в центъра на града, известен с името „Ак сарай“ /Белият дворец/, а другият – в уч. „Училищни”. Фирмата на х. Васил х. Тодоров работела успешно, което я нареждало сред големите местни предприятия. Само през 1907-1908 г. тя изкупила и обработила над 66 000 кг тютюн, повечето продаден на външния пазар.

Васил владеел много добре турски език, писмено и говоримо и сам водел търговските книжа. Отивал много рано в дюкяна в 4 часа сутринта, за да може на спокойствие на отговори на кореспонденцията с другите търговски фирми. Често е ходил в Цариград, където престоявал по 2-3 месеца, като продавал в една голяма фирма за манифактурни стоки, от която закупувал стоки за търговията с баща си хаджи Тодор.

След отдръпването на хаджи Тодор от търговията поради напреднала възраст (живял до 104 години) цялата работа се поема от хаджи Васил, който постепенно изоставя търговията с манифактурни стоки и търгува само с колониални стоки и закупуване отначало на малки количества тютюн. Търгува най-вече със западните страни – Германия. Бил е с широка ръка, предлаганите лотарийни билети закупувал с цели кочани и ги връщал отново за продан. Една нощ пазвантина (нощният пазач на чаршията) го събужда и съобщава, чу в магазина се чува чукане от разбиване на нещо. Веднага отиват в магазина и залавят крадеца.

Хаджи Васил бил с весел нрав и сутринта отива в участъка и се фотографира с крадеца за спомен и му занася баничка за закуска.

Оженва се за дъщерята на чорбаджи Костадинчо Христодоров – Дорка и двамата отгледали с много любов и грижи осемте си деца (къщата им после се наема от ТУБ-диспансера). Дорка е била истинска другарка на мъжа си, след домакинската работа в къщи отивала в магазина да помага на мъжа си. Била е благородна душа, милостива и помагала на бедните. Подарила е полилея с кандилата на църквата Св. Архангел Михаил. От брака си с хаджи Васил Дорка има 8 деца - Тодор, Константин (Кочо), Стефанка, Тинка, Марийка, Любен, Райна и Анка. Последните две са починали още като деца. След порастването на двамата синове Тодор и Кочо те се включват в работата и образуват с баща си фирмата „Хаджи Васил и синове“. Спират с търговията с колониални стоки и търгуват само с тютюн. На собственото място на жена си Дорка хаджи Васил построява голям четириетажен склад за манипулиране и сушене на тютюн, с който снабдява цигарените фабрики. По-малкия син Кочо събира тютюна от околните хасковски села. Складът се намира до прогимназията „Васил Левски“.

Останал сам с престарелия си баща хаджи Тодор, малолетния син Любен и жените в къщи хаджи Васил прекратява търговията с тютюн и дава склада под наем на кума си Иван Радев, като се грижи само да ремонтира и взема наемите от многото си имоти. Покрусен от смъртта на големия брат Тодор на фронта след две години, хаджи Васил умира на 67 години на 21.ІІІ.1917 год. Остава хаджи Тодор да скърби за син и внук така рано починали. След две години през 1919 год. умира и хаджи Тодор на пределна възраст – 104 години. Единственото му удоволствие на стари години е да пуши наргиле в къщи, а така също и в кафенето му, където имал друго наргиле (наргилето също е подарено на музея).