Василка хаджи Митова хаджи Атанасова (ок. 1890-неизв.)

Майката ѝ, Иванка, починала при раждането на двуяйчни близнаци – момиченце Шилка (Василка) и момченце, което починало заедно с нея. Хаджи Мито дава Шилка на роднини в София да я отгледат, тъй като трябвало да се грижи за останалите три по-големи деца. За красотата на леля Шилка се говореше в рода. Тя беше руса със сини очи, много красива, с бяла хубава кожа и хубаво лице. Тя и брат ѝ Петър х. Митов са били светли хора, като баща си хаджи Мито, а баба Райна и по-голямата ѝ сестра Екатерина са били чернооки, с особена татарска хубост като майка си. Шилка се омъжила за Коста Темистоклиев. Калеко Коста бил човек моден, бохем, обичал да си хапва. Продал нивите, наследство на жена си, обиколили Европа, били в Париж и Виена и после се установили в София – живеели на улица „А. Жданов“ близо до пресечката с бул. „Хр. Ботев“. Вероятно са се оженили малко преди да почине баща ѝ хаджи Мито (1913), защото в некролога не се споменават двете им дъщери Здравка и Катя. Здравка се омъжва за свещеник и нямала деца, а Катя – за чеха Крайшник, от когото имала син Дитер.

Според Д. Жлегов, Родови корени, 2006, с.183, съпругът на Шилка (Василка) х. Митова Коста Темистоклиев Георгиев бил офицер. Коста бил също пазарджикчанин, завършил Военното училище в София, участвал във войните (1912-1918), произведен на бойното поле в майор и подполковник, уволнен при съкращаването на армията ни след Ньойския договор. Тогава, вероятно, продава нивите и предприема пътуване из Европа. Шилка умира в началото на 60те години на XX век.