Прапрадядо ми Хаджи Тодор Янев (1815-1919)

Двамата с най-големия си син Васил били съпричастни към създаването и дейността на Хасковското съзаклятие и подкрепили с пари местния революционен комитет. Много пъти турските власти задържали търговеца заради непокорния му и горд нрав. Според спомени старият хаджия бил обвинен в съучастие към ушиването на въстаническо знаме и властите го подложили на тормоз, за да признае, кой е ушил знамето и да издаде съучастниците си. След няколко дена разпити, кадията се обърнал към него с думите: „Е, Тодоре, спомни ли си кога уши знамето и кои са твоите приятели?” Тогава х. Тодор му отвърнал: „Спомних си, кади ефенди, с тебе заедно го шихме знамето. Ха, сега докажи, че не сме го шили заедно.” Възмутен, кадията почнал да му се кара, но Тодор настоявал: „Ха сега докажи, че не сме шили заедно знамето“. На кадията му харесал този остроумен отговор и му казал: „Тодоре, ти си се бунил срещу падишаха и затова ще отидеш на заточение в Диарбекир“. Тодор бил окован в обща верига за ръцете с най-големия си син Васил, който също участвал в съзаклятието и давал пари за оръжие. Изкарали ги на площада за назидание на другите жители на Хасково (има ги на снимка, която преди години е подарена на музея) и ги изпращат на заточение в Диар Бекир.

След освобождението 1878 год. на връщане от Диар Бекир Тодор и Васил минават през Йерусалим, посещават Божи гроб и така се сдобиват с прозвището хаджии. Завърнали се в Хасково и са посрещнати тържествено от хасковци. Хаджи Тодор отново се захваща с търговия заедно със синовете си, подпомогнат най-вече от Хаджи Васил, като по-малкият син Павел починал. През тези години, наред с търговията, х. Васил се проявявал особено активно и в обществено-политическия живот и през 1880 г. той бил избран за член на Смесения каaзáлийски съвет. Бил е кмет на град Хасково избран като поборник революционер и известен в града.

На 63-годишна възраст х. Тодор се оттеглил от търговските дела и се отдал на своята най-голяма страст – строителството. Построил през годините много сгради в имотите си покрай реката, той живо се интересувал и наблюдавал всеки голям строеж в града, като не пестял съвети и критики. На преклонна възраст у стария хаджия надделяла другата му голяма страст – наргилето. Така останал и в спомените на съгражданите си – седнал пред дома си с наргилето, обвит от тютюнев дим, мълчалив, достолепен.

Хаджи Тодор въпреки напредналата си възраст до последните си дни останал страстен строител и се интересувал от всеки строеж в град Хасково и ходел да види как върви строежа и да се даде мнението. Много хасковски граждани навремето преди да почнат да строят се съветвали с Тодор и той начертавал плана на къщата и правел сметка колко пари ще им излезе, а така също и какви материали да закупят. Тодор притежавал баня – хамам, който бил близо до новостроящото се кино и малкият мост до Халите. Вътрешността била с мраморни плочи, такива били и коритата. Отоплението било с особена инсталация, освен с парни тръби по стените банята се отоплявала и под плочите на пода. Имало специална хавла – стаичка за изпотяване, където лекували настиналите. При събарянето на банята по-късно при благоустрояването на града внукът на хаджи Тодор Константин (Кочо) Хадживасилев повикал своя роднина инж. Боян Михайлов да види как е била строена банята. Инженерът се учудил на уменията на старите майстори, които сега трудно биха се направили.

Хаджи Тодор взел дейно участие в народно освободителното движение в Хасково, като подпомагал със средства заедно с други видни граждани на Хасково – Костадинчо Христодоров и брат му Димитраки и хаджи Иванчо Минчев. Бил е член на Тракийското съзаклятие в Хасково с ръководител Атанас Узунов, който подготвял освобождението на Васил Левски след залавянето му от турците, като нападнат влака между гарите Раковски и Търново-Сеймен, предполагайки, че Левски ще бъде откаран за съдене в Цариград.