Дядо ми Константин Хадживасилев Хаджитодоров (1885 – 1936)

Константин (Кочо) Хадживасилев е роден на 28 август 1885 год. Константин е вторият в многолюдното семейство (осем деца) на х. Васил Хаджитодоров. През 1912 при обявяването на Балканската война и двамата сина на хаджи Васил Тодор, с чин запасен подпоручик (завършил военно училище), и Константин Кочо, с чин фелдфебел, заминават доброволци на фронта. За проявена храброст Тодор е повишен в чин поручик и награден с кръст за храброст (има снимка с отличието на гърдите). През 1915 при обявяване на Първата Световна война двамата сина на хаджи Тодор пак заминават доброволци за фронта в Сърбия, където при село Корито Тодор пада убит. По-малкият брат Кочо остава на фронта до края на войната като фелдфебел.

След завръщането си от войната вторият син на хаджи Васил завършва търговски курсове в Дрезден, за което е било необходимо да знае немски език, който е използвал при търговията им с Германия.

Константин (Кочо) Хадживасилев с големи усилия освобождава тютюневия склад (наемателят не искал да напусне) и продължава търговията с тютюн на баща си, като също се грижил и управлявал и другия голям имот. Основател е и председател на банка на тю­тю­но­про­из­во­ди­те­ли­те в Хасково, председател на колоездачното дружество и страстен ловджия – винаги се връщал с удачен лов от зайци, яребици, кеклици, пъдпъдъци. Освен това е бил председател на ловното дружество. Вярното му куче Хектор не понесело смъртта на господаря си и 40 дни след смъртта му през 1936 год. починало и то.

Наследил благочестивите качества от дядо си хаджи Тодор и баща си хаджи Васил, Кочо също прави благодеяния, за които е награждаван с грамоти за щедростта му към доброволческата организация „Сливница“. С много добър характер той се грижи за осиротялото си семейство и наскърбената си майка, сестри и най-малкия брат Любен, когото изпраща да учи електроинженерство в Германия. Едната му сестра – Стефанка се омъжва за инженер Стефан Коев от Стара Загора докато е жив баща ѝ. Сватбите на другите две сестри Тинка с д-р Милушев и Марийка с Георги Шаханов е правил брат им Кочо. Едва след това се замисля и създава свое семейство, като се оженва на 21.V.1921 год. на 36 години за Харитина Петрова Хаджимитева от Пазарджик. Щастлив е със семейството си, но внезапно умира на 26.ІІ.1936 г. на 50 год. в пълните си сили и оставя Харитина (Тинка) сама да се бори с живота с три невръстни деца: най-голямото на 13 години Васил, второто Дорка на 11 години и третото Петър на 5 год. След смъртта на Кочо умира и майка му хаджи Дорка на 21.І.1945 год. След нея умират и трите й дъщери, като остава само най-малкият брат инж. Любен Хадживасилев, който след завършване на инженерството се установява в София (ул. Ален Мак № 1). Той дава безвъзмездно целия си имот в Хасково за построяване на красиви жилищни блокове и магазини.