Александър Славчев Стрезов

Научна кариера

По време на военната служба се явих на конкурс за редовен аспирант по Радиохимия в Института за Ядрени Изследвания и Ядрена Енергетика (ИЯИЯЕ) при Българската Академия на Науките. Аспирантурата бе проведена в Радиохимична лаборатория І клас при ИЯИЯЕ (където бях като стажант като студент Радиохимик през 1972 год.) Научен ръководител ми беше старши научен сътрудник Михаил Христов Михайлов, като областта, в която работех, беше координационна химия – изследване връзките между стабилитетните константи на моно-ядрените комплекси на метални съединения в разтвори.

Започнах работа с радиоактивният изотоп цинк-65 (Zn65) с йонобменни смоли – Катионит Dowex W 50, като приготвих стъклени колонки с долна преграда от синтерувано стъкло за изграждане на колона от катионита и сорбиране на образуваните комплекси на радиоактивния цинк-65 със съответните органични лиганди. Работих упорито за установяване на влиянието на инертния електролит (с помощта на който се държеше постоянна йонната сила на разтвора). Определях и влиянието на молекулата на лиганда от първите три члена на хомоложния ред на органичните киселини – мравчена оцетна и пропионова. Определях и стойностите на термодинамичните функции – свободна енергия, ентропия, енталпия и зависимостите в стойностите на стабилитетните константи на съответните метални комплекси.

Тогава написах първите си научни публикации за резултатите от моята работа в Радиохимична лаборатория І клас при ИЯИЯЕ – БАН. През 1977 г. отидох в Аахен – ГФР като стипендиант на МАГАТЕ Виена и изнесох доклад на Международния конгрес по Термодинамика на Ядрените материали.

Научните изследвания в поведението на радионуклиди в разтвори продължиха пет години и накрая написах кандидатската си дисертация на тема „Върху някои закономерности при процесите на образуване на моноядрени комплекси“. Дисертацията защитих успешно през май 1980 год. пред Специализиран Научен Съвет към ВАК по Неорганична, аналитична и радиохимия. Присъдена ми бе научната степен „Кандидат на химическите науки (сега Доктор по химия), с Решение на Висшата Атестационна Комисия (ВАК) от 26.07.1980 г.

Същата година спечелих обявен конкурс за научен сътрудник ІІІ–І степен в ИЯИЯЕ – БАН и постъпих на работа. Назначен бях в отдел „Радиохимия, радиационна химия и производство на изотопи, където работеха още 24 химици и лаборанти.

В първите години от научната си дейност започнах да работя в следните научни области:

·       Изследване и развитие на съвременни препарати за медицинска изотопна диагностика на туморни заболявания с 99mTc и 201Tl.

·       Координационна химия, Стабилитетни константи на метални комплекси,

·       Поведение на радионуклиди и микроелементи в морски екосистеми.

·       Радиоекология на морски системи и организми.

·       Поведение на радионуклиди в геоложки породи

·       Сорбционни и дифузионни свойства на радионуклиди.

·       Анализ на проби от радиоактивни и ядрени материали за борба с нелегалния им трафик в Република България.

Заедно с други мои колеги (Тодор Минев, Преслав Мушмов, Иван Караиванов, Михаил Ив. Михайлов, Светослав Мъжкаров) бяха създадени технологии и апаратури за производства на радиоактивни изотопи (около 40 изотопа) и радиофармацевтични препарати (повече от 40). Тези радиоактивни изотопи и препарати са доставяни на нуждаещите се клиенти от индустрията и главно от нуклеарната медицина за период от време повече от 35 години.

Развити, разработени и реализирани бяха технологии за производство на технециеви китове (комплекси) за нуклеарно-медицинска диагностика с Тс-99м и узаконяване на тези препарати – медицински разрешения, лицензии, тестване на произведените препарати на опитни животни, клинични изпитания, ценообразуване, маркетинг, снабдяване на нуклеарно-медицински отделения в 28 болници в Република България, участие в държавни търгове и поръчки за повече от 15 години.