Участие на баща ми в отечествената война – първата фаза /1944 г./

Дневник на д-р Славчо Стрезов лекар на 4-то отделение 2-ри армейски артилерийски Полк-Хасково, II Армия

На 14.ІХ.1944 г. бях произведен фелдфебел школник в летния лагер на Ш.3.0. край с. Чанакчи /дн. Ягода/ - Старозагорско, и след 7 дневен отпуск трябваше да се явя на стаж в 10та дивизионна болница в гр. Хасково.

Като пътувах, след прекарания отпуск в с. Райково, с военен камион през с. Чепеларе – Асеновград от Пловдив с влака пристигнах на 22.IX. в гр. Хасково. В същия град служеше като офицер моят брат поручик Стрез Стрезов – командир на измервателната батарея в 2-ри Армейски артилерийски полк. Когато пристигнах в Хасково, заварих брат ми и полка да се мобилизират за заминаване на фронта срещу немците, в състава на II Армия с командир генерал Станчев.

На 23.IX. се явих при началника на 10та дивизионна болница майор д-р Драгиев. Болницата, наречена "Лазарета”, се помещаваше в едноетажни сгради на височината в северната част на града, над гимназията. При влизането в преддверието на кабинета му, чух през дървената стена силна караница, придружена дори с викове ”ще заминеш” и "няма да замина”. Аз почаках около минута, но караницата продължаваше, и тогава почуках и влязох. Представих се на началника на болницата и обясних, че идвам да отслужа стажа си като фелдфебел-школник и лекар. В стаята освен началника заварих един запасен офицер – лекар, среден на ръст, русо-кестеняв, от гр. Харманли. Той гневно обясняваше на началника на болницата, че току-що се е върнал от 8-месечна мобилизация в „корпуса в Сърбия” и не може да замине веднага за фронта, тъй като се е откъснал от семейството толкова време. Началникът на болницата също така гневно му обясняваше, че имал заповед да мобилизира веднага всички лекари в наличност, за да попълни лечебниците в мобилизирания 2ри Армейски артилерийски полк. Когато аз се представих, запасния лекар-офицер се хвана за мен и каза ”Ето, младият колега да замине на фронта вместо мене”. Началникът на болницата се обърна към мене и ме попита, желая ли да замина за фронта, аз съжалих колегата от Харманли, който беше се отделил от семейството си от 8 месеца, а освен това ставаше въпрос за лекар на 4-о отделение на 2ри Армейски артилерийски полк, където мобилизиран за фронта беше и моят брат - затова реших веднага, че съм съгласен. Колегата се хвърли към мене да ме прегръща от благодарност и си замина за Харманли, а аз отидох в 2ри Армейски арт. полк да приема лечебницата.

Едва по-късно се потвърди за този случай народната поговорка -"Направи добро и го хвърли в морето, то ще те намери”. Защото в последствие, след свършването на първата фаза на войната, се узна, че аз съм имал мобилизационно назначение като лекар във 2-ри конен дивизион в гр. Струмица, където още в първите дни на Отечествената война немците бяха нападнали с танкове този дивизион и го бяха разгромили, с много жертви, включително и от персонала на лечебницата.

Същия ден приех мобилизационната длъжност лекар на 4/2 артилерийско отделение на 2ри Армейски арт. полк, като се запознах с командира на отделението запасния капитан Карлов, помощник-командира Т. Ванчев – бивш партизанин от отряда ”Антон Иванов”, и с адютанта на отделението офицерски кандидат Брайко Брайков. Приех и лечебницата с мобилизирания персонал: фелдшерът Ташо Кючюков, ст. подофицер /от с Любимец, Харманлийско/, санитарните подофицери Делчо Иванов Кирчев /от с. Лесковец, Харманлийско/ и Петър Апостолов /от гр. Хасково/, санитарите Васил Димитров Вълчев /от с Новоселец, Новозагорско/, Димитър Г. Бъчваров /от с. Любимец, Харманлийско/, шофьорът на камиона-лечебница Иван Миралаев /от гр. Ст. Загора/ и помощник-шофьора Васил Гълъбов /от гр. Ивайловград/.

От 24-26 IX. получих бойни военни дрехи, с кепе "Крумовка”, зимна куртка, панталон-клин, обувки с гети, кобур без пистолет /в него си слагах лекарската слушалка/, боен шинел. Лечебницата започна да функционира с прегледи на мобилизираните войници и подготовка за заминаване за фронта. Нашето 4-то артилерийско отделение беше моторизирано, с гаубични оръдия и влекачи "Павезе” с големи грайфери, пригодени за планински терени. Такива гаубични отделения имаше две, а останалите две отделения бяха с дългобойни оръдия с гъсенични влекачи ”Бюсинг“. Освен тях имаше и една измерителна батарея към полка, която беше една моторна лабораторна кола и с конски каруци.

Командир на 2ри Армейски артилерийски полк беше полковник Чакъров, а помощник-командир на полка – Янчо Костов, бивш партизанин от отряда "Асен Златаров“. Хасковски р. лекари на отделенията бяха д-р Дьолев /от гр. Пловдив/, д-р Булгуров /от гр. Първомай/, д-р Маринов /от с. Любенова махала, Ст. Загорско/ и д-р Сл. Стрезов /с. Райково, Смолянско/, а полкови лекар беше д-р Иван Цонев /от с. Чепеларе, Смолянско/, с помощник фелдшерът фелдфебел Дим. Делчев, /гр. Хасково/.

На 27.IX. полкът потегли за фронта в състава на II. Армия. При заминаването ни от Хасково цялото гражданство беше излязло улиците и ни изпращаше с цветя и подаръци – цигари. Лечебницата беше определена да пътува с т.н. "тежък ешалон” с влака, обаче на гара Хасково не можа да се намери място във влака за нашия камион, затова се върнахме обратно в полка и след обяд заминахме с „лек ешелон“ по шосе да догонваме полка. По пътя, някъде около с. Поповица, ни се спука гума и понеже нямахме резервна гума, чакахме на шосето. Скоро там мина една военна кола от полка и ние поръчахме да ни донесат резервна гума. Вечерта ни я донесоха и след като я сменихме, заминахме и спряхме за нощуване по пътя.

На 28.IX. пристигнахме в София, запасихме се с резервни гуми, обадихме се на приятели и близки за заминаването ни за фронта и пренощувахме.

На 29.IX. тръгнахме рано сутринта на запад към фронта – през Сливница, Драгоман и пристигнахме надвечер в гр. Пирот. Още същата вечер потеглихме на северо-запад, по течението на река Нишава, към позициите на нашето 4-то отделение. Преминахме през с. Станичане и нощувахме на шосето край с. Цървонче – в каросерията на камиона, като аз спях на военно походно легло, а другия персонал и шофьорите спяха върху един сламеник на пода.

На 30.IX. достигнахме до с. Църноклише, над което имаше височини, от където се чуваха гърмежи от стрелбата на нашите гаубични оръдия.

От 1-3.Х. раздадохме личните санитарни пакети на войниците. Изпратихме един войник съмнителен за дизентерия за болницата в София и един войник с лошо зараснало счупване за болницата в Пирот.

На 4.Х. изпратихме помощник-шофьора Васил поради кръвоизлив от язва за болницата в Сливница. По него изпратих писмо до майка ми и баща ми в Райково.

На 5.X. пътувахме по калните пътища, с често затъване на камиона и се налагаше да бутаме. Пренощувахме в с. Църноклише.

На 6-7.X. се придвижвахме по калните пътища с влекач и пристигнахме в с. Враните. Нашите части от пехотата заеха височините на връх "Бабина глава” и ”Паешки камък”.

На 8.X. позициите на нашето 4 отделение се преместиха напред, с усилена дейност на артилерията и самолети от наша страна.

На 9.X. пътувахме през нощта със скрити фарове към махалата Драгалевац, близо до с. Осмаково, а на 10.X. пристигнахме и се настанихме с камиoна-лечебница в с. Осмаково. Същия и на другия ден инжектирахме войниците от отделението с ваксина против коремен тиф. Това ставаше на самите позиции и докато едната батарея стреляше, ние ваксинирахме войниците от другата, а след това обратно с другата. А за да не се пречи на движенията при стрелбата, инжектирахме войниците отпред на гърдите, вместо на ръцете.

На 12.Х. се върнахме в с. Вранище за ваксиниране на бойния ни обоз, а вечерта се върнахме отново в с. Осмаково. Там бяхме поканени на гости у Любомир Бранович и направих преглед на болния му дядо.

На 13.Х. поради невъзможност да се придвижим по калиите пътища с камиона за Ниш, потеглихме обратно за Пирот, където на 14.X. вечерта пристигнахме. Тук видях няколко противовъздушни оръдия и като разпитах, открих, че това е нашата противовъздушна батарея от Горна баня, където служих като млад войник. Тук се видяхме с моите другари и началници от батареята – фелд. школниците Славчо Мирчев, Георги Иванов Димитров, Петър Делчев, командира поручик Вълканов, фелдфебела Недьо, подофицера Атанас, с войниците Пеко, Мичо, Стоян и др.

На 15.Х. потеглихме за гр. Бяла Паланка, минахме през височините Бабина глава и Паешки камък, през селата Лозян и Округлица и достигнахме до гр. Свърлик, с задача да догоним отделението близо до Ниш. Същата вечер трябваше да превозим тялото на прегазен войник от оръдие, на което той се е качил при движение, за гробищата в гр. Пирот. Закарахме го заедно с адютанта Брайков, и се върнахме през Бяла Паланка пристигнахме в гр. Ниш. Там се срещнахме с брат ми поручик Стрез Стрезов, който пътуваше със своята измервателна батарея.

На 16.Х. пристигнахме в лагера на 4-то отделение в с. Долно Малце, Нишко. Тук се проведе втората ваксинация на войниците против коремен тиф. На другия ден гостувахме на свещеника на с. Малце, където селяните ни наричаха "братя освободители” и изказваха благодарност за нашата войска, която ги освободила от немските фашисти – ограбили ги напълно. Черпиха ни с ракия – „пърцуца” /10о-15о/ и се веселиха с нас.

На 18.Х. се разходихме с кола да с. Чукурли и оттам до Нишка баня, където се изкъпахме в банята. Там бяха разположени в големите хотели няколко хирургически болници за ранени.

От 19-21.X. продължи ваксинираното на обозните войници.

На 22.Х. тръгнахме от с. Малце, през с. Долна-Вережина и през гр. Ниш пристигнахме за нощуване край с. Мрамор, Нишко. Оттук изпратихме един болен с дезинтерия за болницата в Нишка баня.

На 23.Х. лагерът на отделението се премести в с. Долно-Мегюрево, Нишко. Настанихме лечебницата в къщата на селянина Люба Райкович.

От 24-З0.Х. извършвахме прегледи и лечение на болни войници и на един сърбин от селото. Вечерно време водехме разговори с хазяина и съседите-сърби. Простите селяни ни посрещаха като братя. А когато ги запитвахме, защо сме водили толкова войни помежду си с толкова жертви те казваха „Па управници ни кажуят да се биемо и ние се биемо”.

На 31.Х. направих посещение на ранения сърбин Вуя Стоянович от с. Бубонь, Нишко и му направих превръзка. По това време дойде за командир на 4-то отделение майор Чавдаров, на мястото на капитан Карлов.

На 1.XІ. се проведе пробно бойно учение с оръдията, което продължи и на другия ден. Вечерта гостувахме у командира на отделението на вечеря, заедно с батарейните командири поручик Каменаров и подпоручик Джубелиев, адютанта Брайков и другите офицери.

На 4.XI. отидохме към гр. Прокупле, за настаняване на войниците и офицерите на квартири, поради оставянето на нашите две гаубични отделения в резерв на II. Армия. По пътя между Ниш и Прокупле ние видяхме остатъците от оръдия и бойни коли от немската елитна дивизия ”Принц Ойген”, разбита и разпръсната по цялото поле от нашата Бронирана бригада.

На 11.XІ. потеглихме от с. Д. Мегюрово заедно с 4. отделение и пристигнахме в гр. Прокупле. Настанихме лечебницата в една стая на къщата на учителя Поледица.

На 13.XI. в града пристигна делегация от Отечествения фронт в гр. Пловдив, която донесе подаръци на войниците – ръкавици, чорапи, цигари и коняк. Вечерта се организира почерпка с коняк от подаръците в дома на едно сръбско семейство, заедно с новодошлия лекар за 4-то отделение, д-р Mиpчо Луканов, мой състудент. Той е имал бойно назначение за 4-то отделение, обаче спешно бил мобилизиран във военната болница в Кюстендил, откъдето дойде след закриването ѝ.

От 14-16.XI. предадох лечебницата на колегата д-р М. Луканов, явих се при командира на полка полк. Чакъров за да бъда освободен и да търся мобилизационното назначение. Обаче той ми нареди да остана, тъй като имало заповед, никой да не се освобождава от фронта – тогава аз поисках да бъда лекар на Измервателната батарея, която беше без лекар и това беше прието.

На 17.XI. отпътувахме с кола "Джип” заедно с майор Чавдаров и поручик Каменаров, през Куршумлийски бани – Куршумли – до покрайнините на гр. Подуено, от където слушахме стрелбата от боевете при височината Ястребац. Майорът гледаше с бинокъл и си говореше "чувствам песента на боя, тук ми мирише на кръв”, а поручик Каменаров в джипката се черпеше с ракия от манерката, като мърмореше "мирише ми на ракия“.

На 18.XI. се разходихме с коне на платото над Прокупле, заедно с подпоручик Джубелиев. Моят кон беше по-буен, "влачещ”, и в края на платото едва го удържах, чрез дърпане на юздите наляво и надясно.

На 19 и 20.XI. бяхме канени на именни дни /т.н. „слава”/ у някои учителски семейства-сърби. Правеше ни впечатление, че интелигентните и управляващи сърби говореха за българската войска само като участваща в окупацията на Сърбия, а не като освободителка. За разлика от тях, простите необразовани сръбски селяни ни посрещаха братски, като освободители. Дори по югославското радио и в техните вестници не се отбелязваше участието на българската войска във войната, а освобождението на югославските градове се приписваше само на техните партизански части. Това много възмущаваше нашите войници, които дадоха хиляди жертви за освобождението на Югославия. Така например при завръщането на Бронираната бригада от Косово поле, сръбски партизански части са спрели танковата колона преди Прокупле и поискал да ги претърсват и да вземат танковете под предлог, че те са немски трофейни. Танкистите обърнали оръдията срещу тях и ги разпръснали. Вечерта пристигнаха в Прокупле и войниците от Бронираната бригада, заедно нашите войници, арестуваха всички сръбски постове и щаба на партизанската бригада за 24 часа. На другия ден дойдоха един съветски офицер и наш генерал, които уредиха конфликта.

На 23.XI. при гостуване на хазяите за обяд, получих един писмен спомен от дъщерята на хазяина – ученичка в I. гимназиален курс, Жана Поледица, за спомен от борбата на българската войска за освобождението на Сърбия от фашизма. Той гласи така /на сръбски/:

Г-ну д-ру Славчи,

”Све пролази као мутна река, ал ова успомена остакье до века. Ова успомена нека вас потсеча на минуле дане, када сте били у Србии и борили се за слободу свих словенских пороблених народа, противу крввот фашизма. У притатном дружетву сетите се кад-тод српкинье Жане Поледице – уч. 1.р.УН2, Прокуплье.”

На 24.XI. вечерта пристигна Измервателната батарея на нашия полк, с командир моят брат поручик Стрезов, откъм Подуево и Куршумли. Те се връщаха от боевете за Косово поле – при Прищина и Косовска-Митровица, където са били придадени към Бронираната бригада на генерал Трендафилов. Посрещнахме офицерите от Измервателната батарея с вечеря, набързо приготвена в лечебницата. На другия ден бяха разквартирувани офицерите и войниците от Измервателна батарея в града Прокупле, като до гарата беше разположено едно малко стадо овце, което батареята водеше със себе си от Косово поле.

На 26.XI. аз поех функциите на лекар на Измервателната батарея, но в лечебницата на 4-то отделение. Вечерта поканихме офицерите от батареята на банкет в лечебницата, като предварително взехме една от овцете от трофейното стадо, без знанието на командира на батареята и я опекохме и ги изненадахме.

На 30.XI. стана награждаването на офицерите, подофицерите и войниците от Измервателна батарея, начело с командира им поручик Стрез Стрезов, с ордени за храброст за техния подвиг на бойната линия, че са спрели отстъплението на една пехотна част и са организирали отбраната срещу настъпващите немци при едно сражение, като са спасили Фронта от пробив. Това тържество беше организирало в щаба на полка в присъствието на всички офицери от полка, начело с полковия командир полковник Чакъров и помощник-командир Янчо Костов, които им връчиха ордените за храброст.

От 1-4.ХІІ. започна подготовката за връщане в България, след завършване на първата фаза от Отечествената война, на двете гаубични отделения и Измервателната батарея. Другите две отделения с дългобойни оръдия заминаха за втората фаза на войната в Унгария. Изпратихме писма до родителите ни.

На 5.XII. след заминаването на двете дългобойни батареи за Унгария, другата част от полка заедно с щаба тръгнаха за България.

На 6. XII. потегли по шосе Измервателната батарея за гр. Пирот, от където трябваше да се натовари на влак за България. Брат ми и аз потеглихме с лабораторната кола /наречена "Баба Марта”/ също по шосе за гр. Пирот.

На 7.XII. пристигнахме в гр. Пирот. Вечерта след пристигането на батареята с конски каруци, командирът поручик Стрезов заедно с поручик Сталев, офицерски-кандидат П. Николов, фелдфебел. Б. Ангелов, и подофицерите Минко и Димчо ръководеха лично натоварването на конете и каруците във вагоните до късно след полунощ.

На 8.XII. сутринта, след заминаване на влака, ние потеглихме с лабораторната кола по шосе, през Драгоман и Сливница и късно през нощта пристигнахме в София, където пренощувахме.

На 9.XII. в двора на Бронираната бригада до обяд се ремонтираше лабораторната кола, която беше повредена от дългия път. След обяд тръгнахме по шосе и през Пловдив за Хасково, където пристигнахме късно през нощта.

На 10.XII. се представихме на полковия командир, предадохме бойните дрехи и имуществото. Направихме си снимка за спомен с персонала на лечебницата от 4-то отделение. Запасните войници си заминаха за домовете си, а аз останах като лекар на 2-ри Армейски арт. Полк в Хасково.

От края на м. декември 1944 г. и началото на 1945 г. аз останах да служа като лекар на 2-ри Армейски арт. полк в Хасково, след като заместих предишния мобилизиран лекар офицерски кандидат д-р Стефанов, родом от с. Правец Ботевградско. В лечебницата на полка служеше като щатен фелдшер Димитър Делчев от Хасково, който беше много опитен помощник в полково санитарната служба. Командир на полка остана полковник Чакъров, с помощник командир капитан Белев. От офицерите на фронта останаха на служба майор Гергинов, майор Чавдаров, моят брат поручик Стрезов, поручик Каменаров, поручик Сиклунов, подпоручик Джубелиев и др. Между школниците строеваци-артилеристи бяха ф-л школниците Кръстьо Маймунков, Иван Бараков, Константин Смочевски, Михаил Пожаревски и др. На мен като полкови лекар ми ушиха нови зимни дрехи по мярка и офицерски шинел.

Тъй като при демобилизацията през м. Декември 1944 г. половината от войниците не бяха върнали личните санитарни пакети при предаване на военното имущество, аз направих опис на непредадените пакети и го представих на полковия командир за оформяне, като изгубено през време на бойните действия на 4-то арт. отделение. За учудване обаче полковият командир ми върна описа, на който беше написал резолюция, че трябва да се заплатят от мен като бивш лекар на отделението. Аз се видях в чудо, тъй като сумата за тези пакети беше доста голяма, а аз бях войник без заплата. Но един ден, при доклад пред командира на полка, аз видях как един командир на отделение с протокол оправдава загубено имущество от войниците - платнища, канчета, одеяла и др. Тогава заедно с батарейните командири и командира на отделението направихме протокол, че при сражения на съседни пехотни части войниците от отделението са превързвали ранени войници-пехотиици, като са употребили своите санитарни пакети. Така командира на полка прие протокола и спорният въпрос беше уреден.

През м. март 1945 г. бях изпратен на 20-дневен курс за борба с маларията, организиран от военно-санитарната служба на войската, в София. Тук беше само майка ми, а баща ми беше още в Райково. Курсът се ръководеше от майор Ст. Мутафов, с лектори проф. Чилов, доц. В. Цончев, д-р Бойчев и д-р Дренски от м-во на народното здраве, д-р Стрибърни от военната болница, д-р М. Сливенски и д-р Ст. Мутафов.

В курса участваха около 15 лекари от военните части и болници от страната, между които д-р Желязков /от Асеновград/, Д-р Б. Цанев и д-р Стоянов /от София/, д-р Димитров/от София/, д-р Арнаудов /от Ст. Загора д-р Гоце Георгиев/ от Г. Джумая/, д-р Сл. Стрезов /от София/ и др. След завършването на курса се върнах в полка в Хасково и приложих наученото в курса за района на артилерийския полк.

Скоро след това дойде за лекар на полка д-р Енев, млад войник на редовна служба. Мен ме преместиха за лекар на 10 дивизионна батарея – отначало като амбулаторен лекар за около 2 месеца в „Лазарета“, след това бях преместен като ординатор във вътрешното отделение на военната болница, което беше разкрито в сградата на съдебната палата. През това време завърши войната – на 2 май падна Берлин и на 9 май капитулира Германия. По този случай в Хасково имаше голям митинг и военен парад. Към средата на м. май пристигнаха в Хасково двете артилерийски отделения, участвали във втората фаза на войната. Посрещнахме ги тържествено на главния площад, с речи от Отечествения Фронт, на които отговори командира на завърналите се отделения капитан Чепилов. С тези отделения се завърнаха и другите пехотни части в Хасково.

Във военната болница работеха като стажанти няколко колеги школници, като д-р Ст. Маринов, д-р В. Ризов, д-р Чуренски. В същото вътрешно отделение бяха мобилизирали д-р Михалевски /от Първомай/ и д-р Ив. Василев /от Ямбол/, с които бях до края на службата през м. септември. Началник на вътрешното отделение беше д-р Шамов /от Хасково/, който обаче много малко време прекарваше между болните, не минаваше визитация, а само се показваше на вратите на болничните стаи. През лятото от военната болница се организираха няколко медицински бригади до околните села. В прегледите участваха лекари от различни специалности и зъболекари, като пътувахме с камиони. Работехме през целия ден, като на място се даваха рецепти и указания на болните.

На 15.IX. са демобилизирах и се върнах в София, за да продължа специализацията си в I в-на клиника.