Наследниците на хаджи Атанас Церовалията от Татар Пазарджик

Когато Атанас Кошлуков се преселил в Татар Пазарджишката махала „Чик-салън“, започнали да го наричат Церовалията (от Церово), а и самият той държал да се знае от къде е тръгнал и какъв е произходът му. Вероятно дошъл имотен в града, защото бързо се замогнал, накупил земи и магазини и се превърнал в един от най-богатите чорбаджии. Посетил Йерусалим със семейството си, построил една от най-забележителните в архитектурно отношение къщи в Т. Пазарджик – известна като Хаджи Атанасовата къща, станал ктитор и кръстник на църквата „Св. Архангел Михаил“, която била построена през 1860 г. срещу неговия разкошен дом. Димитър Жлегов в „Родови корени“, 2006, с. 183, посочва, че хаджи Атанас Кошлуков, родом от село Церово, Т. Пазарджишка околия, търговец, имал двама синове - хаджи Мито и Коце Хаджиатанасови. В некролога на хаджи Мито (30 април 1913) е отбелязано и името на една от сестрите им Анастасия (Шена) и това на зет им Кръстьо.

Прапрапрадядо ми Атанас Церовалията имал над 1000 дка земя, магазини в Т. Пазарджик и в други градове и търгувал с близки и далечни земи из цялата Отоманска империя. Говорел няколко чужди езика – турски, гръцки, еврейски, влашки, сръбски, което му помагало в търговията. Големият му син Димитър, по-късно хаджи Мито, се родил през 1843 г. в Т. Пазарджик. През 1847 г. Атанас посетил Божия гроб с цялото си семейство (имал и дъщери по-големи от Мито). Тръгнали с пет каруци – в две живеело семейството, в другите били слугите, храната и стоките за продан. Пътуването траяло цяла година. От Йерусалим хаджи Атанас донесъл прекрасна ръчно рисувана ерусалия (голяма картина, колкото прозорец, разделена на квадрати с изобразени епизоди от живота на Христос), която стоеше на източната стена в гостната стая в специално направен дървен витраж, с дърворезбовани вратички със стъкла. Имаше и кандило с венец от Божи гроб.

През 1849 г. била завършена новата къща на хаджи Атанас - една от най-красивите възрожденски къщи в Пазарджик (ул. „Република“ № 1), обявена през 1964 г. за „Художествен паметник от местно значение“ и превърната по-късно в Дом на писателите. През 90те год. на XX в. върнаха къщата на наследниците, без ценната ерусалия. Когато са я отчуждили, от Историческия музей взели картината да я съхраняват, а след това казват, че не можели да я открият.

Хаджи Атанас разпределил имота си по свои съображения, като оставил по-голямата част от земята, включително и къщата на ул. „Република“ № 1, на по-големия си син хаджи Мито, а по 150 дка земя завещал на дъщерите си и на малкия си син Костадин, роден след завръщането на семейството от Божи гроб. Дядо Коце х. Атанасов (ок. 1850-неизв.) бил човек на живота, но създал добро семейство. Синовете му имали дъщери. Братовчедките му Анастасия (Сийка), Верка и Мара били омъжени и живеели също в Пазарджик. Леля Мара живеела на ул. „Република“, няколко къщи след църквата „Св. Архангел Михаил“. Съпругът й Живко имал обущарница на десния ъгъл на ул. „Др. Цанков“, точно срещу автогарата. Имат две деца - Георги Живков, роден около 1933-1934 г., завършил ВМЕИ – София, и останал в столицата и живее със семейството си на бул. „Хр. Ботев“, а Дора Кунева се омъжва в Пазарджик – съпругът ѝ беше архитект или строителен инженер, родом от гр. Левски, разпределен в Пазарджик. Преместват се в София, след това отиват в Куба заедно с децата.