Х. РФП MDP-RBC за белязане на червени кръвни клетки

За визуализиране на кръвния поток, оценка на сърдечната функция, изследване на кървене от гастроинтестиналния тракт, кардиоваскуларната система и отдиферинциране на хемангиоми с MDP-RBC са изследвани 60 пациенти. Поради спецификата на механизма на белязане на еритроцитите, приложението на РФП MDP-RBC се различава от това на останалите РФП.

В зависимост от типа на изследването и наличното оборудване са възможни два метода за белязане на еритроцитите с MDP-RBC.

• “in vivo” белязане на еритроцити

РФП MDP-RBC се разтваря чрез добавяне на 4 ml стерилен физиологичен разтвор и се разклаща енергично до пълно разтваряне. При стерилни условия се изтегля 1 ml разтвор (съдържащ 0.76 mg Sn2+) и се инжектира венозно на пациента. След 15¸30 min (в зависимост от хематокрита и големината на слезката), време необходимо за хомогенизиране на калаените йони в кръвното русло и “in vivo” реагиране, на пациента се инжектира желаното количество активност от изотоничен стерилен 99mTc (от 37 MBq за определяне на циркулиращата кръв, до 800 MBq за радионуклидна вентрикулография или ангиография).

• “in vitro” белязане на еритроцити

РФП MDP-RBC се разтваря чрез добавяне на 4 ml стерилен физиологичен разтвор и се разклаща енергично до пълно разтваряне. При стерилни условия се изтегля 1 ml разтвор (съдържащ 0.76 mg Sn2+) и се инжектира венозно на пациента. След 15¸30 min (в зависимост от хематокрита и големината на слезката), от пациента се вземат до 3 ml кръв в хепаризирана спринцовка. Към кръвта в спринцовката се добавя желаното количество активност 99mTc (от 37 MBq за определяне на циркулиращата кръв, до 800 MBq за радионуклидна вентрикулография или ангиография) и се хомогенизира. Получената суспензия се инкубира при стайна температура в продължение на 15 min, след което се центрофугира при 150 g за 5 min. Супернатантът от спринцовката, съдържащ несвързаната с клетките активност се отстранява и получената еритроцитна маса се реинжектира на пациента, като болус или разредена с физиологичен разтвор до първоначалния обем, в зависимост от типа на изследването. И при двата метода на белязане на MDP-RBC визуализацията започва непосредствено след инжектиране на активността.

Нормалното разпределение на белязаните с 99mТc еритроцити веднага след инжектиране е в големите кръвоносни съдове: аортата, горна и долна вена кава и порталната вена. По-късно активността се преразпределя във васкуларизираните органи, като черен дроб, слезка и бъбреци. В случаите на патологично струпване на кръвоносни съдове каквито са хемангиомите, белязаните с 99mТc еритроцити се задържат по-дълго време в сравнение с нормално перфузиращите тъкани. На Фигури 39 – 41 са представени динамична, планарна и SPET сцинтиграфии с 99mТc-MDP-RBC.

Разработеният РФП за белязане на еритроцити с 99mТc е прилаган успешно за отдиференциране на първични хемангиоми в чернодробния паренхим от метастатични огнища, изследване на кървенето от гастроинтестиналният тракт, определяне обема на циркулиращата кръв, както и при сърдечно-съдови заболявания, включително и при радионуклидна вентрикулография.