СПЕЦИАЛИЗИРАНА ЛАБОРАТОРИЯ ЗА АНАЛИЗ НА ЯДРЕНИ И РАДИОАКТИВНИ МАТЕРИАЛИ ПОДЛОЖЕНИ НА НЕЛЕГАЛЕН ТРАФИК

През 1995 година в ИЯИЯЕ-БАН бе създадена специализирана лаборатория за анализ на ядрени и радиоактивни материали, подложени на нелегален трафик. В нея бяха обединени квалификацията и апаратурната осигуреност на няколко вътреинститутски лаборатории. Ръководител на лабораторията бе професор дхн Александър Стрезов. В лабораторията се извършиха множество анализи на ядрени и радиоактивни материали, предоставени от органите на МВР, Митници, ДАНС, НСБОП и др.

Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергия към Българската академия на науките е установил сътрудничество с отговорните органи от българската полиция и митниците при обработката и анализа на ядрени материали, иззети в случаи на незаконен ядрен трафик. Институтът разполага с необходимото оборудване – (горещи камери, тежки боксове, многоканално гама-спектрометрично оборудване с алфа и гама детектори и др.) и обучен персонал за извършване на необходимите анализи. Институтът прилага също и атомно-абсорбционен анализ и рентгенов флуоресцентен анализ за качествено и количествено определяне на състава на пробата.

Откриването и обработката както на вътрешния, така и на транзитния трафик създава сериозни проблеми за контролните органи в България както за оборудването, така и за квалифицирания персонал на границите на страната и вътре в нея.

ОЦЕНКА НА НУЖДИТЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА СИГУРНОСТ НА РАДИОАКТИВНИ ИЗТОЧНИЦИ И ОБУЧЕНИЕ НА СЛУЖИТЕЛИТЕ НА РЕДА ЧРЕЗ ГРАНИЧНИ УЧЕНИЯ

Създаването и прилагането на адекватна правна рамка е важно за източноевропейските страни в борбата с организираната престъпност, особено незаконния трафик на радиоактивни материали, в усилията на тези страни към присъединяване към Европейския съюз чрез приемане на множество законодателни, икономически и политически рамки за борба с тероризма. Република България, като страна от PECO в фаза на предприсъединяване към Европейския съюз, подготвя своите законодателни и правоохранителни институции, за да отговори на новите предизвикателства и задачи на процеса на присъединяване към Европейския съюз. Един от най-добрите начини за борба с незаконния трафик е сътрудничеството между съседните страни чрез връзки между сходни правоохранителни органи. Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергия и Центърът за ядрени изследвания и обучение в Чекмече участваха в съвместно гранично учение на контролно-пропускателния пункт Капи Куле, което предостави уникална възможност на правоохранителните органи и научните експерти да реагират съвместно при симулиран граничен инцидент с реални ядрени материали.

1. ВЪВЕДЕНИЕ

В периода след 60-те години много ядрени източници са били внасяни главно от бившия Съветски съюз и ГДР и се прилагали в различни области на индустрията, земеделието, медицината, науката и др. Липсата на правилна процедура за управление, събиране и погребване на използваните източници, особено на високите радиоактивни източници, доведе до натрупване на голям брой радиоактивни материали из цялата страна. Политическите и икономическите промени през последните седем – десет години доведоха до реорганизация в индустрията – много компании и индустриални инсталации бяха закрити, хората се пенсионираха и по този начин в много заводи използваните радиоактивни източници трябваше да бъдат демонтирани и унищожени.

Последните десет години на двадесети век на големи политически и икономически промени в цяла Източна Европа доведоха до увеличен трафик на хора и стоки из цяла Европа, включително и в балканския регион. Географското положение на България на кръстопътя между Европа, бившия Съветски съюз и Близкия изток води до поток от нелегален трафик — хора, оръжия, наркотици, злато, валута и др. През последните години се появи ново явление — престъпният транспорт на откраднати радиоактивни източници. В повечето от тези случаи престъпното отклоняване на радиоактивни вещества е извършено от неинформирани хора с ниско образование, в опит да се печелят от нещо, което е трудно за продажба. Незаконният трафик е притежанието, използването, прехвърлянето, изхвърлянето или неразрешената търговия с радиоактивни материали (включително ядрени материали) с престъпни намерения. Това е сериозно нарушение на международните закони и също така представлява риск за общественото здраве. Престъпното отклоняване на делящи се материали може потенциално да доведе до създаване на ядрено оръжие или, ако радиоактивният материал се приложи с конвенционални експлозиви, може да представлява заплаха за жилищни места, водоснабдяване и др. Поради тези причини трябва да се предприемат мерки за насърчаване на съвместните усилия между правоохранителните институции (полиция, контраразузнаване, митници и др.) на европейските страни, които трябва да се справят с такъв трафик.

Финансовите ресурси на потребителя на материалите не позволяват да заплати за събирането и съхраняването на източниците. В някои случаи намаленият контрол и административният хаос водят до кражби и опити за незаконен трафик на различни радиоактивни източници – източници на Cо-60, Cs-137, ампули Ra, детектори за дим и др. Транспортните маршрути и връзки бяха тествани за организиране на канали за пренос на радиоактивни материали в страната и през границите.

Престъпните дейности в тази област включват:

—Дейности, които нарушават контрола на неразпространението;

—Други престъпни действия, предназначени да причинят вреда на хората или околната среда;

—Реализиране на печалби от продажбата на радиоактивни материали;

—Избягване на данъци или разходи за разпореждане;

—Нарушение на транспортните разпоредби.

Радиоактивните материали се използват по целия свят за разнообразни цели в индустрията, медицината, изследванията, отбраната и др. Радиологичните рискове, свързани с такива приложения, трябва да бъдат ограничени и защитени чрез прилагане на подходящи стандарти за радиационна безопасност.

2. РЕГУЛАТОРНИ ДЕЙНОСТИ

Очаква се българската регулаторна система да осигури ефективен контрол върху радиоактивните материали, но въпреки това контролът може да бъде загубен по различни причини. Потребителят на радиоактивни материали може да не спазва процедурите, изисквани от регулиращите институции, или загуба на контрол може да възникне поради недостатъчен административен контрол и физическа сигурност. Може да има и умишлено отклоняване на радиоактивни материали, което може да се направи, за да се избегнат разходите за изхвърляне на отпадъци или като опит за незаконна търговия.

Терористите могат също да се опитват да придобият радиоактивни материали. Поради проблемите, свързани с разпространението на ядрени оръжия и тероризма, има особена загриженост относно материалите, използвани в ядрената енергия и програмите за ядрено оръжие. Поради възможността за прехвърляне през граници, възстановяването на контрола върху радиоактивните материали на мястото на влизане в дадена страна или на други контролно-пропускателни пунктове предотвратява ескалацията на проблема по-късно, когато последствията могат да бъдат много по-големи. Трафикът на ядрени и радиоактивни материали в България може да се раздели на две основни части — вътрешна и външна.

БЪЛГАРСКИТЕ НУЖДИ ЗА СИГУРНОСТ НА РАДИОАКТИВНИТЕ ИЗТОЧНИЦИ

2.1. Вътрешен трафик

Трафикът на ядрени материали може да се раздели на две основни части – вътрешна и транзитна.

Вътрешният трафик включва транспортирането на откраднати ядрени материали или източници в страната, главно за лична печалба. Откраднатите източници са използвани основно в индустрията като

• нивомери

• плътно метри

• устройства за премахване на статично електричество

• електронни везни

• детектори за дим и др.

Много от тях са високорадиоактивни източници, чийто транспорт и обработка изискват специално оборудване и обучен персонал. В повечето случаи обаче незаконният трафик на тези ядрени материали е далеч извън ограниченията на ядреното законодателство в България и се извършва от некомпетентни хора, които застрашават собственото си здраве и подлагат невинни хора на вредни дози.

Досега вътрешният трафик се състоеше от радиоактивни източници, откраднати от компании или заводи, които бяха приватизирани или спрели да функционират поради икономическите промени в страната. През последните девет или десет години имаше опити за отклоняване и транспортиране на материали от урановата индустрия, включително различни количества уранов концентрат, произведен и съхраняван. Тези случаи включват също така радиоактивни източници или изотопи, използвани в индустрията и основно внасяни с оборудване от бившия Съветски съюз. Те включват и силно радиоактивни източници, базирани на изотопите 137Cs, 60Co, 192Ir, 226Ra и др.

Имаше няколко случая на престъпно отклоняване на материали или устройства, съдържащи естествен или обеднен уран, контейнери или екрани, приложени при гама дефектоскопия. Въпреки че обработката и транспортът на такива вещества изискват специално оборудване и лицензиране според българското законодателство, трафикът е извършен от некомпетентни хора, които са застрашавали собственото си здраве и са подложили невинни хора на вредни дози.

2.2. Външен трафик

Външният трафик на незаконни ядрени материали е свързан с прехвърлянето на суровини и скъпи метали от бившия Съветски съюз към Западна Европа и Близкия изток. Този трафик включва:

·   алуминий,

·   осмий,

·   редкоземни елементи,

·   Скандий,

·   Цезий и др.,

·   Плутоний,

·   Червен живак,

·   Обогатен уран.

Трафикът на последните три артикула е най-голям проблем и трябва да бъде адресиран с най-висок приоритет.

Създаването и предлагането на моделна процедура за развиващите се страни е важно за започване на първоначалния процес на предотвратяване и борба с незаконния трафик на радиоактивни материали, като специални усилия трябва да бъдат насочени към защита на делящите се материали. Съобщените инциденти с отклоняване на ядрени материали повдигнаха проблема с потенциалния ядрен тероризъм. Предложението за моделна процедура ще позволи по-добро и по-бързо усъвършенстване на способностите на развиващите се страни за борба с незаконния ядрен трафик.

Един от най-критичните проблеми, които възникват в тези страни, е свързан с броя на участващите институции и тяхната координация. Основните усилия трябва да бъдат насочени към правилно разпределение на отговорностите и създаване на квалифициран екип, способен да реагира бързо в случай на незаконен трафик. Предложената схема за реакция на такова събитие в България е описана по-долу.

3. БЪЛГАРСКИ МОДЕЛЕН ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ ЗА ИЗЗЕТА ИЛИ НАМЕРЕНА РАДИОАКТИВНА (ЯДРЕНА) МАТЕРИЯ

Първа стъпка

—Събиране на доказателства;

—Дозиметричен анализ със специализирана апаратура;

—Приемане на подходящи протоколи от правоохранителните органи — полиция, митници, ДАНС и др.

Втора стъпка

—Недеструктивен анализ (NDA) за категоризиране на радиоактивния материал като радиоактивен, неделящ се материал или ядрено гориво (съдържание 235U под 20%), или като плутоний или обогатен уран (съдържание 235U над 20%);

— Ge (Li) Високорезолюционна гама спектроскопия;

—Пасивно неутронно изследване за плутоний (ако е скрит в силен гама-източник);

—Активен неутронен анализ за 235U (ако е скрит в силен гама източник).

Трета стъпка — задълбочен анализ от специализирана лаборатория

—Следи (прах, прашец и др.) по опаковъчния материал;

—Опаковъчен материал;

—Елементен състав на ядрения материал, включително следи.

4. СЪЗДАВАНЕ НА ПРАВНА И АДМИНИСТРАТИВНА РАМКА

Първа + втора стъпка — координация на съответните услуги

—Установяване на коя правоохранителна служба отговаря;

—Установяване чия функция ще бъде да призовава услугите на ядрени експерти, експерти по здравна физика и експерти по неразрушителен анализ;

—Назначаване на обучен експертен екип за неразрушителен анализ (за готовност за реакция);

4. СХЕМА ЗА ДЕЙСТВИЕ

•     Дозиметричен анализ на хванатите проби

•     Прилагане на подходящи протоколи, приети от правоохранителния институции.

•     Изисква се експертен доклад

•     Правилна процедура за съхранение, погребване и др. на конфискувания материал

•      Изпращане на пробата при нужда в чужбина

•     Ако от материалът (съдържащ Pu) не може да бъде взета проба, кой разрешава изпращането на конфискуван материал извън страната?

•     Възможност за съвместен анализ, извършен в лаборатория в страната, където материалът е иззел, и изпращане в специализирана лаборатория извън страната

Много положителни резултати се постигат, когато се въведе международно сътрудничество между съседните страни и между партньорите в глобалната борба с всички престъпни дейности. Международното сътрудничество на България с Европейския съюз доведе до изпълнение на проекти за сътрудничество в тази чувствителна област.

5. БЪЛГАРСКИТЕ НУЖДИ ЗА СИГУРНОСТ НА РАДИОАКТИВНИТЕ ИЗТОЧНИЦИ

—Опаковане на конфискувания материал за транспортиране до междинно съхранение или специализирана лаборатория;

—Докладва на прокуратурата, дава показания пред съда.

Трета стъпка

—В случай на специализирана лаборатория извън страната, изпращане на проби;

—В случай, че иззетият плутониев материал не може да бъде взет проби, транспортирането на материала извън страната;

—Провеждане на съвместен анализ (в сътрудничество с лаборатория извън страната);

—Подготовка на експертен доклад за съда;

—Извършване на правилната процедура за съхранение, изхвърляне и др. на конфискувания материал.

6. ДЕЙСТВИЯ, КОИТО СЕ ПРОВЕЖДАТ НА МЯСТО

(a) Анализ чрез дозиметрично измерване за професионална и обществена радиационна опасност

—Гама и неутронна радиационна доза;

—Алфа-бета замърсяване на повърхността.

(б) Действия по правоприлагане

—Първо проверка за взривни устройства;

—Съхранение на доказателства, верига на съхранение.

(в) Категоризация на иззети материали на място чрез мобилно оборудване за неразрушителен анализ

—Естествени източници (например торове и растения), скрап;

—Замърсен материал от ядрени дейности, отпадъци (например отработено гориво и смоли);

—Радиоактивни източници;

—Ядрен материал — гориво, оръжия, използваеми или с оръжейно качество.

7. КОНТРОЛ НА НЕЗАКОННИЯ ТРАФИК НА РАДИОАКТИВНИ МАТЕРИАЛИ

Откриването на вътрешен и външен трафик поставя сериозни проблеми за контролните органи в България по отношение на нуждата от оборудване и квалифициран персонал на границите и вътре в страната. Създаването и предлагането на моделна схема за действие е важно за започване на процеса на предотвратяване и борба с незаконния трафик на радиоактивни материали, което представлява нова заплаха, изискваща бързо прилагане на всеобхватни, съвместни мерки и усилия, нови подходи, координация на услуги и институции, както и ново законодателство.

Гарантирането на сигурността на радиоактивните източници изисква да се предприемат мерки за предотвратяване на неоторизиран достъп до източници на всички етапи от жизнения им цикъл, както и за предотвратяване на загуби, кражби и неоторизиран трансфер на източници. Въпреки това трябва да се обмисли разширяването на тези мерки, за да се отчете заплахата от хора, които да поемат контрол над радиоактивен източник за престъпни цели. Препоръчаните мерки за сигурност са насочени към предотвратяване и противодействие на злонамерени действия чрез комбинация от възпиране, ранно откриване и забавяне на опити за неоторизирано придобиване, както и подходящи мерки за реакция при загуба на разрешен контрол, включително възстановяване. Необходимите мерки за сигурност в ядрени съоръжения или съоръжения за изхвърляне на радиоактивни отпадъци трябва да осигурят висок стандарт на сигурност, базиран на съществуващите изисквания за физическа защита срещу неразрешено изваждане на ядрен материал и актове на саботаж.

8. АДМИНИСТРАТИВНИ МЕРКИ

Административните мерки са използването на политики, процедури и практики, които насочват персонала към сигурно и безопасно управление на източниците. Административните мерки включват:

—Контрол на достъпа;

—Важни точки за достъп (гранични пунктове, летища, пристанища, ж.п. гари и др.) (оборудвани с детектори за радиация);

—Видеокамери и лично наблюдение;

—Инвентаризации;

—Регулации и насоки;

—Надеждност и надеждност на персонала;

—Информационна сигурност.

9. БЪЛГАРСКИТЕ НУЖДИ ЗА СИГУРНОСТ НА РАДИОАКТИВНИТЕ ИЗТОЧНИЦИ

ТЕХНИЧЕСКИ МЕРКИ

Техническите мерки представляват физическа бариера за радиоактивния източник, устройство или съоръжение, с цел да го отделят от неоторизирани лица и да възпрепятстват или предотвратят неоторизиран достъп до или премахване на радиоактивен източник. Техническите мерки обикновено са хардуер или охранителни устройства и включват огради, стени, клетки, транспортни опаковки, ключалки и заключващи механизми за врати, както и устойчиви устройства за задържане на източника. Докладването на необичайни събития на регулаторния орган ще позволи на регулаторния орган да следи източниците. Събитията, които ще бъдат докладвани, включват:

—Загуба на контрол над радиоактивен източник;

—Неоторизиран достъп до или неоторизирана употреба на източник;

—Злонамерени действия, заплашващи разрешени дейности;

—Откриване на какъвто и да е неотчетен източник.

10. ПРАВООХРАНИТЕЛНИ ИНСТИТУЦИИ В БЪЛГАРИЯ

А. МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

•      Национална служба за сигурност

•      НСБОП (Национална служба за борба с организираната престъпност)

•      СОТИ (Услуга за получаване на техническа информация)

•      Гранична полиция

•      Национална полиция

Б. МИТНИЧЕСКА АГЕНЦИЯ

В. ГРАЖДАНСКА ЗАЩИТА

Г. ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА ЯДРЕНО РЕГУЛИРАНЕ

11. МЕЖДУНАРОДНО СЪТРУДНИЧЕСТВО

В България е изпълнен проект PHARE за подобрение чрез консултации и обучение на възможностите за анализ на иззети ядрени материали, съдържащи уран и плутоний. Помощ ще бъде предоставена от експерти на ЕС (Институт за трансуранови елементи ITU Карлсруе Германия) за подобряване на аналитичните техники за разрушителен анализ на иззет нелегален радиоактивен източник, както и за организиране на сравнения между измервания и оборудване с база данни (NDA) от ITU Karlsruhe Germany.

Обменът на технически опит, свързан с незаконния ядрен трафик, ще подобри възможностите за анализ на ядрени проби в България, а възможността за помощ чрез keразрушителен анализ на иззети ядрени материали в ЕС по искане на България ще бъде от голямо значение за усилията на страната да се бори с незаконния ядрен трафик по линията на неразпространение на ядреното ядро.

•В България бе изпълнен проект PHARE FONSAVE за подобряване на капацитетите за анализ на иззети ядрени материали, съдържащи уран и плутоний, договорен през 1998 г

Изпълнен бе и Проект PECO за подпомагане на България в борбата с незаконния трафик на ядрени материали през 2001 г.

Също така бе изпълнен Проект GAMDETECTIVE за доставка на ново оборудване (Gamdetective Portable analyzer) през 2006 г.

Помощ беше предоставена от експерти на ЕС от Институт за трансуранови елементи, ITU, Карлсруе, Германия за подобряване на аналитичните знания и апаратура за измервания чрез недеструктивен NDA анализ на нелегални проби.

12. РЕГИОНАЛЕН ПОДХОД

ПЪРВО МЕЖДУНАРОДНО УЧЕНИЕ ЗА БОРБА С НЕЗАКОННИЯ ТРАФИК НА ЯДРЕНИ МАТЕРИАЛИ

УЧАСТВАЩИ ДЪРЖАВИ: ТУРЦИЯ – БЪЛГАРИЯ

МЯСТО – ГРАНИЧНА ПУНКТ КАПИ КУЛЕ

Време – 14 – 15 ОКТОМВРИ 2002

Временни партньори:

Ядрен център Чекмече – Истанбул, Турция

Институт за ядрени изследвания и ядрена енергия – София, България

Място: граничния пункт Капи Куле;

Участници:

България . Професор Александър Стрезов, физик Добромир Дичитров

Турция: Професор Лутфие Гурели

Наблюдатели на съвместното учение в Капи Куле:

— представители на Европейския съюз — експерти от Института за трансуранови елементи, Карлсруе, Германия;

—Експерти от МААЕ;

—Международна организация за криминална полиция;

—Европейско полицейско управление;

—Посолство на Съединените щати в София.

Турски власти:

—Турска агенция за атомна енергия (ТАЕК)

—Турска гранична полиция;

—Турска митница.

Български власти:

—Агенция за ядрено регулиране;

—Национална служба на граничната полиция;

—Национална служба за борба с организираната престъпност;

—Национална полиция — Регионален отдел;

—Министерство на финансите — Митническа агенция;

—Държавна агенция за гражданска отбрана.

13. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Незаконният трафик на ядрени материали е нова заплаха, която изисква бързо прилагане на всеобхватни мерки и усилия, нови подходи, координация на услуги и институции, както и ново законодателство. Един от най-добрите начини за борба с незаконния трафик е провеждането на гранична проверка между съседните страни, за да се демонстрира взаимовръзката между сходни правоохранителни органи и други институции, ангажирани с незаконния трафик на радиоактивни материали. Институтът за ядрени изследвания и ядрена енергия в България и Центърът за ядрени изследвания и обучение в Чекмеце участваха в съвместно гранично учение на контролно-пропускателния пункт Капи Куле, което предостави уникална възможност на правоохранителните органи и научните експерти да реагират съвместно при симулиран граничен инцидент с реални ядрени материали. Придобитият опит и уроците, придобити чрез това първо международно учение, ще служат като модел за бъдещо сътрудничество между съседните страни, особено в борбата с ядрения тероризъм в "горещи точки" като България и Турция, които географски са разположени в поток от голям незаконен трафик.